СУ=Idiocracy

Днес се озовах в милата ни уютна канцеларийка. Канцеларийката на Факултета по Славянски филологии. И стоях там с притаен дъх, чакайки да ми се отдаде възможността да разбия на пух и прах слуховете за държавните изпити и да победя студентската способност да създава митове и легенди по Проп.

И имало едно време един идиот, който, поради грешка на съдбата, бил приет Българска филология.

Този същият нахълта в канцеларийката. В ръцете си държеше три листа, изписани по един и същ начин и с еднакъв почерк. Дали два от тях не бяха чернови? Идиотът имаше някакви безобразни татуировки, но най-много ме впечатли драсканицата на врата му – някакво „М“ със стрелкичка към самия него. Заложих на „М“ като „Мунчо“ и стрелката, която беше недвусмислена.

Милата служителка на канцеларийката го фиксира в пространството и дружелюбно-притеснено каза:

- Дайте да видим какво направихте.

Идиотът подава трите листа.

Секретарката:

- Ама какво е това?! Нали сутринта Ви обясних как се пише молба?! Вие в училище не сте ли се учили как се пише молба?!

Идиотът (дебилно):

- Учил съм, ма в четвърти клас.

Секретарката:

- Седнете и го оправете това или Вие си го занесете на Декана! Днес цял ден се нагледах на молби.

Тук си я представете как разказва за друг идиот, донесъл „молбата“ си на лист А4, преформатиран в А4 на половина. Ей тъй, скъсан по средата и написано: МОЛБА, отдолу: Искам…

Идиотът в това време пуфти и настоява да му се даде образец как се пише молба, когато секретарката се усеща, че той се опитва да й пробута три броя молби, написани собственоръчно от него, но за различни хора. И пита:

- А тези, другите, чии са?

Идиотът:

- Ми, на ени колеги са, ма те са в чужбина.

Секретарката:

- Така, а Вие как ще ги разпишете?

Идиотът показва с ръчичка как ще хване химикалката и ще ги разпише.

Секретарката:

- Не така! Вие упълномощен ли сте да ги разписвате?

Идиотът:

- Упълномощен съм!

Тя:

- Как сте упълномощен?

Той:

- Ми, по теуефона.

Тя:

- Е, по теуефона не става. Вън!

Идиотът се изсулва извън канцеларията. Край на трето действие.

Поглеждам трите листа и виждам какво е поместил той в първите два сантиметра на всеки един от тях. Представям ви го графично, едно към едно:

МОЛБА

Моля молбата ми да бъде одовлетворена.

(следва празна част от листа почти до самия му край)

09 октомври 2009

***

Този човек, да се молим за душите на бъдещите поколения, може да стане учител по български език и литература. Искам да попитам тези жалки подобия на ректори на Софийския Свободен Университет защо, по дяволите, подобни създания биват допускани до „най-елитния български ВУЗ, най-стария с най-многото традиции“? Защо, господа ректори, не можете да се лишите от плюскането си, в името на доброто реноме на този ВУЗ? И защо, господа идиоти, защото не ви различавам от малоумника, описан по-горе, изобщо сте допълзяли до заветното местенце, което сега обитавате, досущ като малки и нагли джуджета? Някои от вас, предвид природните си дадености, май съвсем са се вживяли в ролята.

Защо, чудя се, ритате в топките бедната ни образователна система и допускате подобни извращения? Не всекиму се полага шанс, повярвайте ми и не всеки трябва да има диплома. Искам да знам защо влечуги като вас са натоварени с отговорността за разсипията на образователния ценз и придобиваните умения и искам да знам докога ще гниете, та все около тая помийна яма, наречена СУ, ще вони така на мърша?

Импотентността на българското образование. Бисери

Факт е, че образователната ни система е недъгава. Факт е, уви, че и т. нар. преподаватели са умствено недъгави и то в най-добрия случай. Факт е, че често толерират грешните хора. Казвали са ми, че обикновено се насърчават най-манипулируемите, най-малоумните и онези, които са неспособни на собствено мнение. Или онези, които са взели свободноизбираемата дисциплина „Фино гъзооблизване“ с отличен.
Ето докъде води това: (извадките са от „великия“ учебник, наречен „Кратка история на българската литература“ на още по-великия Светлозар Игов, издателството е „Просвета“, 1996 г.):

„Четвъртата новаторска насока у Смирненски е преодоляването на морната елегично-миньорна символистична емотивна нагласа с бодри и ведри настроения, които се сливат с патетиката на мечтаната пречистваща революция.„

[Морна миньорна, какво да го правиш. Тук всичко идва от миньорите, няма нищо общо с минора. Не че няма минорни миньори...]

„Чрез формацията, наречена „септемврийска поезия“, встъпва в литературата един могъщ, самобитен и драматично напрегнат лирически талант.“ (за Фурнаджиев)

[Бла бла бла е всичко, което можеше да се каже за Фурнаджиев. "Драматично напрегнат лирически талант". Е, не, може би трябваше да е "гастрономично" напрегнат, та да му се върже с драматичното... ]

„В тази поезия модерната имажинистка раздвиженост на образността е синтезирана с традиционен фолклорно-баладичен дух. Опиянението от сливането със стихията на историята (видяна като „кървава сватба“) придава на поетическото звучене вакхално-карнавален характер.“ (за поезията на Фурнаджиев)

[Традиция-фолклор-балада. Да, фолклорът съдържа голяма част от традициите и о, чудо! Съдържа и баладата. Това ми звучи малко като "аленото пурпурно, което е червено". ]

„С нея в литературата встъпва жената, на която единствена сред иначе немалобройното племе на жени-поетеси в България…“ (за Елисавета Багряна)

[Племе, значи. А този пигмей от кой клон падна, та му дадоха учебници да пише? И кой идиот обърка банана с книга, та сега и аз, като част от това племе и това високоликвидно стадо, съм принудена да чета познанията му по биология и антропология+културология, съотнесени към литературата?! ]

„Поезията на Багряна е дълбоко женствена, без неприятния дъх на феминистично еманципаторство.„

[А твоето драскане вони на нафталин и крайпътна тоалетна.]

„… Багряна, която и като личностно присъствие бе един човешки шедьовър.„

[Със сигурност, тогава овцата Доли не е била факт. Просто "племето" й не е било дорасло, за да създаде този клонинг-шедьовър на науката. ]

„Философска по дух, поезията на Атанас Далчев е една екзистенциалистка рефлексия върху битието, осъществена чрез „обективния корелатив“ (Т. С. Елиът) на една предметна образност и миньорна емотивност.„

[Ето, пак миньорите. Пак Перник. И слава на миньорския труд, че иначе безсилни щяхме да немеем пред поезията на Далчев, вгледани в "обективния корелатив". ]

„… изразителна изповедна тоналност и с повече есенно-мъдра, леко резигнирана емоционална мекота.“ (пак за поезията на Далчев)

[Човек е мъдър единствено през есента. Била тя буквална, т.е., природната есен или метафората "есен" като символ на помъдряването, факт е, че човек през пролетта не става за нищо. Чудно ми е само през кой сезон Светлозар е написал учебника си? Още преди да насътворят четирите годишни времена?! И като заговорихме за "леко резигнирана... мекота", радвам се, че на този човек са му ограничили достъпа до рекламите за омекотители. Наистина.]

„Атанас Далчев… е и таен приемник, и таен родител на много български поети.„

[Ето сега се подредихме. Далчев излезе голям палавник, поне е допринесъл за оплодотворяването на българската поезия. ]

„… поставя Йовков до такива световни майстори на жанра като Чехов, Мопасан, Бунин, Шърууд Андерсън, О’Хенри, Хемингуей.„

[Изпуснал е Кари Брадшоу, Джени Шектър от "Л Връзки" и някой от творците на текстовете на Преслава. Въобще не мога да схвана общото между Мопасан, Бунин и О'Хенри. Това е все едно да успоредя котките, гущерите и маймуните, само защото имат опашки. ]

„… осъзнали гибелната, но възвишена красота на Албена, се разбунват в желанието си да задържат красивата забележителност на селото.“

[Те, по-скоро, са се разбунтували, ако евентуално, преди това, някой ги е "разбунил". А "красивата забележителност" със сигурност е тръгвала към музея на Мадам Тюсо, все пак, нека и ний да се покажем, че сме дали нещо на света! ]

Трагично е да се смееш на глупости като тези, защото това показва какво се толерира и налага, против всякакви норми на здравия разум. И този, който утвърждава подобни изпълнения, толерира малоумието, гаври се с културата изобщо и ни унижва като читатели, мислейки си, че някога бихме възпроизвели тази помия с цел, различна от най-циничната подигравка.