Новините на турски или „Защо сме такива?“

Българин не е националност. Това е диагноза. В повечето случаи говорим за нелечимо заболяване.

Характеризира се с: омраза, озлобление, масова неграмотност,  откровена простащина. Тотален страх от всичко и всеки, които са различни. Абсолютна непоносимост към всичко и всеки, които са постигнали повече. Деградация. Регрес.

Българинът е: патриот, толерантен, либерален и широко скроен. С едно „псевдо“ пред изброените.

Българинът е този, който, тласкан от безграничната си и, изпълнена с мъгляви причини омраза, създава тонове групи и подписки. Мултиплицира се, тупа се в гърдите „Булгар! Булгар!“ и тръгва срещу „лошите“.

Никога няма да видите толкова масов ентусиазъм, ако стане дума за благородна кауза, за помагане, за подаване на ръка. Търсете ги, тях, българите, там, където трябва да се забие нож в гърба, където има ярост и злоба. Там, където е виртуалната смелост.

Българинът е щедър – той никога няма да отдели 15 млн. лв. от държавния бюджет, за да помогне на хора в неравностойно положение. Той ще извърне глава и ще подмине, сякаш това не съществува в идеалния му свят. И така „Бунищата за изоставени хора“, домовете за възрастни и тези за деца, лишени от родителска грижа, болните, изобщо всички, които имат нужда от рамо, ще бъдат игнорирани. Но в името на велика кауза! В името на това да се дадат 15млн. лв. за референдум. Референдум, който е подигравка. Не само с човешките права изобщо. Той е подигравка с мулето, с българина. Или по-точно – с овчето стадо. Защото никой не прави такива масови акции срещу своеволията на премиера с кривата мутра, срещу подлогата му и нейната СиБанк, срещу гаврите на ЧЕЗ, срещу боклуците и маргиналните елементи. Не. Ние можем да живеем с това, като хлебарките сме – оцеляване навсякъде и на всяка цена. Но новините на турски остават проблемът, който е над всичко, изброено дотук.

И така, българинът ще възпита своето чаве да чете (ако изобщо се научи да чете) измислените учебници по история, които рядко имат общо с историята. Ще го слуша да приписва „Mein Kampf“ на Ботев и ще му е драго на сърцето. Ей това е патриотизъм! Ботева да се цитира, да се знае! Макар и в нов вариант featuring Адолф Хитлер.

Ще мразим евреите, турците, Левски и ЦСКА, съседите от горния и долния етаж, ще надигаме вой по форумите и накрая ще умрем. От злоба, от ненавист, от гадост. И нищо няма да оставим след себе си, освен помия. Ще крещим самоотвержено „Долу новините на турски език!“, възхвалявайки българския и пишейки „Египед“, „незнам“, „сигорно“, „съжелявам“.

Ние, такива, каквито сме, не бива да съществуваме. За свое добро, за доброто на бъдещите поколения и от уважение към миналото си. Онова преди 1944 година.

Българинът. Щеше да е смешна и жалка картинка, ако не беше така страшно.

V-ти ЛГБТ арт фест

Петото издание на ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) ще се проведе от 1 до 4 декември 2009 г. в Център за култура и дебат „Червената Къща” в София. Тази година организаторите обещават още по-интересна и по-наситена програма, която ще включва филми, изложби, литературни прояви, дискусия, семинар за журналисти и др.

Официалното откриване на феста ще бъде на 1 декември от 18.00 ч. в „Червената къща” с изложби и прожекция на най-добрия гей-филм за 2009-та „Един британец в Ню Йорк”.

Фокусът на тазгодишния фестивал е „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа”. За първи път в историята на феста на 3-ти декември ще бъде организирана и дискусия на тема „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа – между изкуство и активизъм” с участието на Томек Китлински и Павел Лесковиц (Полша), Велимир Жерновски (Македония), Нора Хорват (Унгария), Станимир Панайотов (България) и др. Дискусията е посветена на изкуството като форма на активизъм или т.нар. „артивизъм” – новозараждаща се форма на политическо изразяване чрез изкуството. „Артивизмът” е шанс за авторите да изразят чрез творбите политически идеи, например тези за гей правата, които традиционно се възприемат трудно в по-консервативните общества.

Друг акцент в програмата на петия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) е семинарът „Зачитащо говорене за ЛГБТ в медиите” с участието на журналисти и ЛГБТ активисти. Модератор на семинара ще бъде Яна Бюрер Тавание, автор на наръчник за журналисти „Отразяване на многообразието”, журналист и активист. Целта на семинара е да скъси дистанцията в диалога между двете страни и да бъде в помощ на журналистите в употребата на политически коректен език спрямо ЛГБТ общността.

Традиционно силната филмова програма тази година ще бъде още по-богата и разнообразна. Ще бъдат показани 12 филма от различни национални кинематографии, повечето от които носители на награди от фестивали в Кан, Берлин, Торонто, Лос Анжелис, Мексико и т.н.

Програмата на 5тия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) включва още изложба живопис и дърворезба с участието на Мирела Караджова, Силвия Павлова, Сияна Карапанова и Ясен Згуровски, инсталация на Наталия Тодорова от The Fridge, както и литературно четене с участието на Бистра Величкова, Стоян Радулов, Станимир Панайотов, Емил Христов, Мартин Златев и др. и с прякото включване от САЩ на Николай Атанасов, автор на книгата „Органични форми”.

В рамките на феста ще бъде и премиерата на книгата „Портрети на мъже” на професора по семиотика Мария Шишеджиева-Попова.

Петият ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) се организира от Фондация „Ресурсен център „Билитис”, Център за култура и дебат „Червената къща“, Сдружение „Позор” и с подкрепата на Тръста за гражданско общество на Централна и Източна Европа (CEE Trust) и ЛГБТ Инициатива.

Целите на фестивала са да допринесе за социално-културната интеграция на ЛГБТ (Lesbian Gay Bisexual Transsexual) хората като запознае широката публика с ЛГБТ темите, представени чрез изкуството. Друга цел на фестивала е да запознае членовете на самата ЛГБТ общност с ЛГБТ културата, която се развива на местно и международно ниво.

Детайлната програма на Петия ЛГБТ Арт Фест можете да намерите на следните адреси:

http://www.facebook.com/home.php?ref=home#/event.php?eid=179785264564&ref=ts
http://www.redhouse-sofia.org/Events.aspx?search=%D0%B3%D0%B5%D0%B9
http://www.pozorcompany.com/about.html

В събитието във Фейсбук ще получавате своевременна информация.

Приятели блогъри, ще сме ви признателни, ако ни помогнете с разпространението на информацията за феста .

Бунища за забравени хора – размисли

Искам това, което пиша сега, да прозвучи смислено, да не проличат всички емоции. И зная, че не мога. Твърде много гняв се е побрал у мен, твърде много гняв от това, което става и от това, което ще бъде.

Ако все още има някой, който не знае какво е Бунища за забравени хора, нека погледне тук:

1. Съкратен вариант в „Дневник“:

http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/10/21/803094_bunishta_za_zabraveni_hora/

2. Пълната галерия във Flickr:

http://www.flickr.com/photos/41740685@N04/sets/72157621997239923

3.  Сайт на целия проект:

http://dumpinggroundsforpeople.wordpress.com/

Да, сега всички сме потресени, възмутени, обвиняваме държавата, всичко и всички, които ни дойдат на ум, за да смажем пред себе си виновника за това, че в 21 век, в Европейската ни държава, е имало деца на 7 години, които са тежали 7 килограма, оставени на доизживяване, заради грешна диагноза. Има неподвижни хора, оставени да умират бавно в собствените си екскременти, има смърт, твърде много смърт, ужасяваща и бавна.

Всеки един от нас е виновен за това, което се случва. Гражданската ни пасивност и незаинтересованост. Това, че ще се възмущаваме и плачем ден, два, седмица… и после всеки ще се върне към ежедневните си задължения и ще забрави ОНЕЗИ хора. И никой от нас няма да се разходи до ТЕХНИТЕ бунища, защото не са НЕГОВИ (все още). Никой няма да отиде до центъра за рехабилитация в Перник, който е заприличал на чудовище за изтезания от началото на миналия век. Рехабилитация за хора с пареза и парализа. Център без асансьор до третия етаж, където е залата за раздвижване. В тази зала здрав човек съвсем спокойно може да се инвалидизира. Няма да отскочи до Могилино, нито до който и да е „дом“ на онези, които са изхвърлени от дебрите на общественото ни съзнание, за да не нарушават настроението ни – ние сме стресираните и заети корпоративни влечуги, които са прекалено ангажирани да погледнат отвъд собствения си живот.

Няма смисъл да пиша за ОНЕЗИ хора и тяхното съществуване, достатъчни са фотографиите. Пиша това, за да се обърна към всекиго и да предложа този път да си спестим хленчовете и обвиненията към държавата. И вместо да чакаме някой друг да свърши „мръсната работа“, ние да се поизцапаме. Защото това е наша отговорност и тази гражданска отговорност трябва да се проявява активно – а не само когато сипем слюнки срещу гей-браковете, Станишев или кризата. Промяната се прави и е желателно да спрем да чакаме някой друг да ни я направи. Тя е в нашите ръце.

Сутринта в съзнанието ми се блъскаха две неща: репликата на един от директорите на тези бунища: новите мебели за дома били дефакто неизползвани, защото се притеснявал, че „щели да ги изпочупят“. Пожелавам му да си ги отнесе при Свети Петър, може би така ще бъде допуснат до райските двери. На другия полюс е едно съобщение, получено рано сутринта. Усещането от него е едно: нека този път не се задоволим само с виртуалното възмущение.

За финал: обидно ми е да получавам покани за фейсбук-групи от типа на „Гордея се, че съм българин“. Аз отдавна скъсах с това гражданство, с това общество и тази държава. Защо ли? Ето защо:

Аман. Амин.

Предполагам, че след тази публикация, загрижената за своето паство (и паст) Българска Православна Църква (наричана по-долу БПЦ) ще ме отлъчи и анатемоса. Няма смисъл, момчета. Аз отдавна съм си тръгнала.

ДОГОВОР

Настоящият договор се сключва между страните:

1. Ина Иванова Тотева, грешница, уверена, че до голяма степен Бог е дал правото на човек да ръководи съдбата си и по този начин го е освободил от тежестта на първородния грях, като му е оставил свободата да избира и отговорността за постъпките му

И

2. Българска Православна Църква, наричана по-долу за краткост БПЦ, институция, обсебена от собствената си обреченост, фатализъм, окаяност.

Страните се споразумяха за следното:

Поради непреодолими различия и схващания относно живота, истината, вярата, свободата и независимостта, човешките взаимоотношения и участ,  както и относно самото положение на Човека в двуемирния му свят, преплетен от ТУК и ТАМ,  връзката между ИНА и БПЦ се преустановява за неопределен период.

Като основни причини за гореизложеното са посочени следните:

1. БПЦ проповядва своя собствена политика на омраза и избирателен геноцид спрямо българското население, като удобно забравя, че всички сме чада Божи и Казанът, респективно Удобното Канапе, са еднакви за всички.

2. БПЦ си присвои правото да анатемосва хората, защото проявяват свободната си воля в името на това да бъде осигурен по-добър живот за някои или да им бъде спестен Адът под небето (вж. точката за абортите от посочения в края на публикацията линк).

3. БПЦ обвини Мадона, както и всички присъствали на концерта й в масовото убийство на загиналите на 5 септември наши сънародници, като изрази дълбокото си притеснение от факта, че това е наказание „Свише“, защото, вместо да се отдадат на покаяние, грешниците отидоха да се отдадат на разврат. Наказнието очевидно действа със задна дата, предвид годината на изработване на корабчето „Илинден“, както и непоследвалите му технически прегледи, а също така и фаталната неизправност, довела до трагедията.

4. БПЦ се проявява изключително в ролята си на Лошия диктатор, който заплашително размахва пръст при всеки удобен за self-PR случай, като забравя възможностите за проява при деяния на доброта. Излезлите на литийно-летално шествие зомбирани схоластици от Богословския факултет на Софийския Свободен Университет можеха, вместо да проповядват скрита под овча кожа омраза, да вложат усилията си в това да се направи нещо добро и полезно в някой дом за стари хора, например.

5. БПЦ се обявява против крачките към образователния прогрес и настоява за раждането на деца, които ще се окажат копелета в един момент, само и само в името на това да не бъдат извършвани аборти. Това, че тези деца няма да имат шанса да живеят в нормални условия и най-лошото – да са може би нежелани и лишени от любов, няма значение. Трябва да се плодим и множим. И евентуално да мрем като кучета по време на холера.

6. БПЦ не се нуждае от Ина, за да продължава да води политиката си на всенародно мизантропство, като същевременно се държи като малко нацупено и наакано дете. За целите на БПЦ са необходими типажи без собствено мнение и без желание за такова, необходими са непробудни стада, блеещите по даден сигнал. Нужни са бездушни глупци.

1. Ина категорично отказва да бъде зомбирана, както и да се самозомбира и вярва, че Бог наистина би могъл да е навсякъде, поради което храмове и посредници-консултанти на връзката й с Него не са необходими. Това автоматично прорязва програмата на Министерството на труда и социалната политика за намаляването на безработицата.

2. Ина смята, че човеку е дадена свободна воля, за да бъде употребявана в името на еволюцията, а не в името на гъзоугодничеството и чуждия съмнителен интерес.

3. Ина очевидно не дели хората по сексуална ориентация, религия, пол и раса, единствено й представляват проблем БИАД и Версай-предпочитанията на някои, както и неграмотността и овчедушието на други, но, като цяло, се е отказала от идеята да  мъсти на човешкия род за несъвършенствата му, като е повярвала, че негодните са наказание сами за себе си.

4. Ина не може да приеме за духовни водачи хора, които сами не могат да изпълнят заветите, които уж проповядват, както и такива, които делят хората, анатемосват, крадат, ояждат се като свине по време на пост, а също така са политически въртиопашки, безскрупулни изверги, говорещи без такт и мисъл умопомрачителни слова по повод на нещастието, случило се в Македония.

5. Ина смята, че е недопустимо да се насажда междурелигиозна нетърпимост, както и да се върви срещу сексуалното образование на младите. Неприемливо е и да се тича към цезаро-паписткия племенен строй, когато сме в 21 век и е необходимо да се пригодим към настоящите условия, вместо с всички сили да дълбаем към регрес. Духовен, телесен, интелектуален.

6. Ина не се нуждае от БПЦ, за да следва своя път в живота, да разбира религията както предпочита и да бъде адекватен и добър Човек със свои цели и идеали, воля и Свобода.

Договорът е изготвен в два екземпляра, по един за всяка от страните.

12 септември 2009г.

София

***

Публикацията е размишление след прочита на статията: http://www.capital.bg/show.php?storyid=783088

Език мой, враК мой

Ето на, изправени пред поредната неофициална езикова реформа, на нас се пада тежкият избор да решим ЗА или ПРОТИВ фонетичния правопис. В този ред на мисли, излагам магистърските тези на младото поколение, коментиращо поредния холивудски филм по кината – „Отведи ме в Ада“

*“поуката е в този филм  е доста примерна, ако беше отложила ипотеката а можеше както вика в края на филма ан его направи можеше да избегне сума ти неща а тя не я отложи и дявола и вгорчи живота“

Това ми отне няколко минути, докато вникна в дълбокия идеен и многопластов план на автора.

„Боже, защо по – дяволите го гледах“

Така. Имаме дяволи и по-дяволи. Най-дяволът е ясен.

„едва се сдаржах да не поварна на едно място…но се сдаржа.Спрях го в момента в който си заколи малкото котенце тая откачалка.ОТВРАТОТЕЛЕН ФИЛМ“

Страшотно!

„Леле още един „умник“ написал „ПУМИЯ“  
Искам само някой да ми обясни ПУМИЯ от ПУМА ли идва или от какво???

(друг академик): Според мен идва от Пумба“

Подкрепям. Адидас си остават най-добрите.

„Иначе като сужет филмчето си го бива.“

СУжет, сутляш, супа.

„просто страхотен филм няма да сажалявате„

Безспорно. Ноу мърси.

„Братле…стягаш се нещо … хахах. Излез навън поговори с някой, пийни 1 бира, згъни си..! На някой като не му харесва филма как да каже, че е добър ?! Едва ли някой от нас може да прави филми, но това не означава че трябва да ръкопляскаме на всеки шиткав филмец ( а в последно време те са мнооого). Аре мир ..“

И Боб Марли е жив в сърцата ни.

„филма е добар.Не ме изкефи но стажа да изгубиш време. имаше и доста отвратителни мигове ,но като цяло замисала си го биваше да го е“

(ноу комент)

„Абсолютна загуба на време… Не ужас, по-скоро траги комедия… последното е пълна пумия“

Трагикомичната Пума пак, а? Гадни котки.

***

Бог да пази Майка България, която е на три морета и е фрашкана с кретени! И пет ракии. Веднага!

* Запазен е оригиналният „правопис“.

Който не е луд, не е нормален

Прословутата ми работа във фотото е източник на богати познания за човешкия род. Така например, ние си имаме „дни за посещения“. В тези дни, дали вследствие на някакъв таен заговор или някаква висша конспирация, ние биваме посетени от еднотипни персонажи, всеки с номера си, някои идват подготвени с цяла програма.

Любима ми е една възрастна жена, много симпатична кокетна баба, която идва да се снима при нас всеки път, когато си направи нова прическа. Лошото при нея е, че диоптърът на очилата й е прекалено висок, което означава много дебели стъкла, което е равно на отблясъци, което е равно на много фотошоп. След като буквално сме нарисували очите й наново и сме откликнали на изискванията й за наситеността на цвета им и сме пуснали снимките за печат, тичаме в лудницата да видим какво иска следващият. В бързината откриваш, че симпатичната бабка дремва кротко на стола за снимки, докато си чака фотографиите. Всичко това е поносимо за средностатистическата нервна система на човек, до момента, в който бабката не изпадне в девича истерия, виждайки как на едното кадро якичката на ризата й е изкривена. Което какво означава? Точно така – пак фотошоп, пак прерисуване и преместване на елементи и още малко спечелено време за следобеден сън.

След бабичката пристига симпатичен провинциален тип с маратонки „Mike“ (tribute to Michael Jackson, не някое менте). Опънатите памучни чорапи и късите спортни панталонки, годни и за плуване намекват за тежък случай, но не и толкова тежък, че да го предвидим.

Оказва се, че младият господин е силно обиден от начина, по който сме  му предоставили услугата „проявяване на филм и записването му на диск“.

Ина – Къде е проблемът? Дискът е записан добре и е четим?

Клиентът с късите панталони (ККП) – Снимките са наопаки! Освен това, тоя диск ми излезе златен! Вчера, докато бях в интернет-клуба, започнаха да ми звънят хора от разни сайтове и да ме предупреждават (!), че снимките са наопаки. Момичето от клуба изгуби сума ти време да ги качва в пощата ми, защото са наопаки, нали се сещате колко пари съм платил за интернет, понеже снимките не са обърнати и всичко се бави заради това!

Ина –  Но, господине, във Вашия случай, Вие сте искали просто да ги качите в пощата си и времето, за което се е осъществил този процес, не зависи от това как са записани снимките, а от скоростта на връзката в клуба и параметрите на компютъра, с който сте работили.

ККП – Не! Вижте какво, не всички сме така компетентни като Вас и не разполагаме с програми за обръщане на снимки, за да си ги въртим! Вие какво, сега трябва вкъщи специална програма да си сваля, за да си обръщам снимките, понеже Вие сте си претупали работата!

Ина – О.о?!

Вие имате компютър вкъщи?

ККП – Да!

Ина – Тогава имате и програмата за обръщане на снимките, тя си е вградена в Уиндоус.

ККП – О.о!… (кратко мълчание) Няма значение, аз искам тук и сега да ми обърнете снимките и да ми ги запишете, както колегите Ви от Жеравна (!) са се постарали!

Тук следва да си представите как отварям един диск със записани снимки и услужливо кръстени: „KREPOSTA“, „ISGLED 1“, „ISGLED 2“ и т.н. Това, редом с безбройните формати на снимките – .jpg, .tiff, .gif и каквото друго се сетите, май само с .doc не открих файл. Мислех си какво ли ще стане, ако и аз му спретна такава файлова фиеста.

Денят продължава с възрастна жена, която си купува часовник и оставя щедър бакшиш. От недоумение настоявам да й върна точно пари, а тя ме прекъсва с думите:

– Не, не, те са за Вас, на мен за какво са ми? Аз взимам пенсия от баща си (?!), а и съм бивша балерина, много исках да стана балерина, когато бях малка. И беше добре! Обаче, като отидох ТАМ (произнесено със съзаклятнически тон и инкогнито намигване), нещата се провалиха, то ТЕ (пак същото намигване и ОНЗИ тон) само се опитваха да ме провалят, нали ги знаете хората, все гледат вода да ти подлеят. Ама Вие гледайте да си имате деца, аз си нямам, но Вие имате още време, ще се оправите. Хайде, лек ден!

Всичко завършва с още една възрастна жена, която надълго и нашироко ми обясни как нямало да успее да отиде до СУ, за да вземе лекарствата на дъщеря си (?!), тъй като ТЕ не работели до 20 часа, а само до 17, пък то вече било 19:30… А и тя самата имала за себе си едно хапче до утре.

В този момент тя остави чантата си на пода и започна старателно да вади всичко, което носеше в нея. Стигна до едно малко портмоне и от него извади малка нагъната хартийка. След като разгъна хартийката, взе от нея едно хапче и го приближи към окото си със същата страст, с която нумизмат приближава лупата към очите си, за да види по-добре уникалната монета пред себе си. Хубавото е, че жената не беше стисната и сподели „съкровището“ си с мен, като услужливо го тикна под носа ми с думите: „Виждате ли –ЕДНО!“ После си събра нещата обратно и изчезна.

Напомни ми на друга наша, хм, пациентка или клиентка? Идва при нас да й преснимаме решението на ТЕЛК, което гласи „параноидна шизофрения“. Винаги много внимателно и без резки движения я обслужваме, като никой не очаква пари от нея. Тя  и без това всеки път казва, че „утре ще мина да ви ги донеса“. Появява се след няколко дни с шишенце от минерална вода, пълно до половината с кафе. И казва: „Аз сега нямам пари, ама тука имам едно кафе, ако искате да Ви го дам?“

Само силната вяра в доброто ме кара да мисля, че няма някой по-луд от нея, който доброволно да й дава кафе, поне безкофеиново да е, така ми се струва по-безопасно.

И така, чудя се какво, по дяволите, не е наред. Хората си плащат, за да ги изслуша някой – досущ като в евтините романи на Ремарк за войната. Обградили сме се с грозните си стъклени бизнес центрове, ходим по лъскавите си заведения, големи герои сме, понеже задяваме чуждите жени, а тези жени пък опитват смело да дирижират всичко около себе си, забравяйки, че и те са смъртни. Перчим се с поевропейчените си титли в работата, добавяме по някоя и друга хилядарка към огромните си заплати, за да се хвалим и провеждаме срещи за спасяването на бъдещето. И всичко е една безобразна пародия. Тъжно, но факт – жалки и смешни сме.

Когато си загубил умението да общуваш и от устата ти излиза само помия, когато си се обрамчил със собствения си развален егоизъм и крехко достолепие, когато си вярваш, че смело държиш кормилото не само на собствения си живот, ами и този на останалите и далеч не виждаш тинята, с която се мажеш (това е маскирано с лъскавото „Спа процедури с кал и френски шоколад“), тогава, колко далеч си мислиш, че ще стигнеш, безумецо?

А озвучаването в СКГТ е все така прекрасно: радио „Вероника” и „като коте послушна, как при мене се гушна… Край мене служам мъжете за теб да говорят и да броят колко пъти опитвали са вкуса ти…”

Обществени врагове

Ден преди изборите.

На път сме да посрещнем поредния си политически крах, оставяйки начело на страната ни да застане един агрокултурен индивид, не владеещ никакви чужди езици (а българският, по мои наблюдения, също му е като втори чужд), абсолютен илитерат, тъпо ченге на дребно. Една евтина и селска мутра. С една дума – кирпич. С две -  бойко борисов (умишлено без главни букви).  Няма човек на тази земя, който да ме убеди, че този субект, фен на сръбските чалгоритми и способен на опозиционна пропаганда в стил „на ти куклите, дай си ми парцалките“, е способен да води политика на едно сносно европейско ниво. Този малоумник, който в зората на публичните си напъни, си разичсти сметките с цялата мафиотска сволач, сега, типично по провинциалному, бута напред с лакти, за да направи място за себе си и другарчетата си със съмнително минало. В това време, безразсъдни женски екземпляри са готови да му гласуват доверие, защото бил „мъжкар“. Момичета, не си избирате нерез, а премиер. Има разлика. А ме съмнява дали баш този петел е така потентен, че да оправи толкова много кокошки.

Паралелно с това ни заливат дебилизмите на националистите и погледът се спира върху плакат на БНС и идиотската физиономия на боян расате, издал гордо долна челюст, в опит да заприлича на фашиста Мусолини. До главата на водача на БНС прилежна ръчица е изрисувала балон и вътре в него четем: „Аз отдавна съм спрел!“

В духа на всеобщ национализъм и кретено-патриотизъм, яне янев и болен лидеров са следващите кандидати, желаещи да покажат на цял свят що за отровен въздух е в тази наша България, щом такива маргинални елементи изплуват, че дори и доверие им се гласува.

ДПС не заслужават коментар, поне демонстрират стройна организация, лоялност към идеите си и устремен ход. Факт е, че не се впуснаха в момински свади, подобно на станишев и борисов и сега разполагат със своите представители в Европейския парламент. Поради тази проста причина, докато едни изживяват второ детство, други работят усилено по проекта за културна асимилация. А ако знаеха какви отпадъчни материали искат да асимилират, изобщо не биха се занимавали.

Станишев продължава да ни гледа покровителствено, а аз се чудя колко от нас се замислят защо този човек вечно има вид на доволен педофил… И колко от нафталинените му избиратели ще осъзнаят, че не е редно, по подразбиране, да гласуваш с векове наред за една и съща ПАРТИЯ, без значение кой стои начело. По повод застаряващата част на населението ни, която плюе по Царя и това, че „дошъл да си вземе имотите“ – едно време, вашите бащи дойдоха при нашите предци, за да им вземат вилиците, понеже са били сребърни. Предлагам ви да си затворите пасмините и да оставите Симеон Сакскобургготски на мира. Никога не съм харесвала селските елементи, дошли да завлдяват големия лош град. Всеки да си знае мястото, за да няма такива неразбории. И онова, което е на Царя, принадлежи му и далеч не е работа на неграмотните ви гаги да го съдите.

Дотук с негативизма, факт е, че в повечето партии вероятно има нормални хора, които не биха искали следващите 4 години да преминат в едно безкрайно и сиромашко крадене. Искрено се надявам, при все прогнозите за изборите, да имаме възможността реално да усвояваме парите от грантовите програми, да се развиваме в културен и интелектуален аспект и да търсим целенасочено промяната към новото и модерното. Защото малцина са онези, които искат да живеят скотски в една закостеняла и безперспективна държава.

Открито подкрепям Зелените, Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева. Имам и големи надежди, свързани с ДСБ и особено някои изявления на Иван Костов. Както и заради подкрепата, която му гласуват много млади и интелигентни хора.

В очакване на утрешния ден, се надявам, че няма да има такива пасивни плужеци, които да кажат, че изборите не са важни. Защото сега е време за революции и войни за граждански права и промени, за свобода.

Пасивността е престъпление.

Повече от

Искам само да уведомя всички, които се интересуват, както и неграмотните журналИСТИ – хомо- и хетеросексуалИСТИ, че… това долу не са 150 човека. По никакъв начин. Три пъти повече – да. Затова, марш обратно в основното да се научите да броите.

Към всички, които участваха и ни подкрепиха по един или друг начин – историята се пише всеки ден, а нашият ден беше голям. И никак не сме уморени, продължаваме напред и нагоре. И яхаме реактивните метли с 300 коня под, хм, сламата.

Очаквайте още информация и мултимедия .

Rainbow Friendship, 27th of June

Програма на шествието „София Rainbow Friendship” 2009
27ми юни, София

Прес-брифинг: Правото да бъдеш различен: ЛГБТ хората в Европейския съюз

Час: 11:00 – 13:00
Място: Българска телеграфна агенция, вход с акредитции и покани

Говорители (по ред на представяне):

Доц. Благой Видин, член на Комисия за защита от дискриминация
Гиньо Ганев (или Борислав Цеков, секретар) – Омбудсман на Р България – непотвърдено
Маргарита Пешева – Председателка н Съвет за електронни медии – непотвърдено
Линда Фрийман (ILGA-Europe, членка на Управителния Съвет)
Майкъл Кешман (депутат в ЕП – член на ПЕС, Председател на Интер-групата за ЛГБТ права в ЕП)
Ник Лийк (Зам.-посланник на Обединеното Кралство в България)
Мартайн Елгерсма (Deputy Head of Mission, Посолство на Кралство Холандия в София)
Др. Израел Бътлър (Агенция за фундаментални права на Европейски Съюз, втори национален експерт)
Ларс Норман Йоргенсен (Генерален секретар на Амнести Интернешънъл)
Станимир Панайотов – Координатор и представител на Организационния комитет на София Rainbow Friendship

Панел I: Обръщения и презентации (11 – 11.30) Панелът е разделен на две части: А) Представяне на участниците в брифинга и Б) 30 минути общо за всички презентации – отделени са по приблизително 5 минути на презентациявсяка презентация е с продължителност приблизително 5 минути..

Панел II: Въпроси и дискусия (11.30 – 13)

В този панел акредитираните журналисти и поканените гости ще имат възможност да задават въпроси и да повдигат проблеми, обсъдени в Панел І.

Фасилитатор: Аксиния Генчева

Превод: Кристина Николова

Моля, ако Вашата презентация / обръщение е в писмена форма, да ни я изпратите, за да може нашия преводач да се запознае със съдържанието.

Шествие „София Rainbow Friendship” 2009

Час: 16:30PM – 18:00PM
Тръгва от: Моста на НДК
Приключва в: Център за култура и дебат „Червената къща”

С участието на: Елза Парини, танцьори и DJ

Rainbow Friendship в Център за култура и дебат„Червената къща”

Час: 18PM-22PM
Място: Център за култура и дебат „Червената къща”

Програма:

18PM: Официални приветствия към участниците от:

Г-н Майкъл Кешман
Организаторите
Домакините

18.05PM-19.30PM: Поглед в огледалото (програма от документално и експериментално видео, селекция: Боряна Росса)

Селекция от кратки документални и експериментални филми, посветени на проблемите на равноправието и гей културата. Използвайки различен подход – от улична акция и пърформанс, до документалиско изследване, артистите поставят предизвикателство пред стереотипите и предразсъдъците на съвременното общество. Те създават визуални метафори и символични празненства за да пропагандират любов и взаимно разбиране и да информират публиката за проблемите, които среща борбата за равенство.

Не се сърди човече

След многото глупости, които се изписаха по повод на предстоящото шествие на 27 юни, мисля, че се вбесих достатъчно, за да напиша следните редове.

Към т. нар. ЛГБТ общност:

1.  http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=aa&Number=1950177923&page=0&view=collapsed&sb=5&part=

Тези, които са писали тук, получават диплом за малоумие. Веднага и надлежно разписани, прошнуровани, подпечатани и ароматизирани. Когато по телевизията се води дебат и този дебат е за кауза, много по-голяма от това да си покажем новите дрешки на „парад“, не може първата ти реакция да е „къв е тоя грим, ква е тая прическа“. Какво са правили участниците предната вечер не е ничия работа, освен тяхна. Онова, което засяга всички, е това, което си говорят в момента. Да плюеш по някого, когото не познаваш, да окарикатуряваш една организация, с която си направил жалки опити да се свържеш (ако въобще си пробвал), да си вечно недоволен – това са признаците на голяма част от, да го наречем, ЛГБТ-общността.

Убедена съм, че никой от словоблудствалите не е наясно с какво се занимава Джемини не, защото няма информация, а защото трябва да се мрънка. Трябва да сме недоволни и да се цепим. Е, вървете по дяволите тогава. Когато сами си противоречите с мнения от типа на:  „Аз не се интересувам от тази организация, ама какво е направила тя за МЕН“, не заслужавате нищо по-различно от пълно игнориране. Такива преждевременни „пенсионери“, които вечно недоволстват при все, че свършеното от тях е с КПД О, трябва да се научат да оценяват онова, което някой друг върши за тях и интересите им, които, най-вероятно, са все още в стадий на осъзнаване.

Защото този дебат, това шествие, всички инициативи и целият този труд са, за да имат децата ни семейства, за да имаме равни права и да се движим към европейски и модерни ценности. За да се преборим с дискриминацията и да се научи този овчи народ, че има права, които трябва да се спазват. И това не касае само интересите на ЛГБТ, това е кауза за всички, които държавата пренебрегва, а те не са малко. И именно затова е „шествие“. Именно затова е така добре подготвяно,  с толкова усилия, с толкова желание и с мисълта, че онова, което се прави, се прави с идея за бъдещето.  Но с ограничеността на изказванията си, тази малка и непредставителна извадка на обществото показва, че не са ни необходими нацисти и националисти – ние сами ще си извадим очите. Защото не сме се научили да правим нещата заедно. Защото онези, които доволно са спали и вилняли из клубовете, не са прекарали редица безсънни нощи в работа по този проект, а и не само по него. Защото е много лесно да критикуваш отстрани, положил задник върху удобния си стол и вперил телешки поглед в монитора.

2. Към т. нар. религиозна общност:

http://dnes.dir.bg/2009/06/21/news4647168.html

На ваше място бих използвала религията с други цели, примери много:

http://woland69.wordpress.com/2009/05/23/preglednapechata/

Не искам да споменавам колко ваши представители, директно с работното си облекло, са шествали из клубовете ни и то определено не е било с цел да спасят грешните ни души. Подобни проявки водят до насаждане на негативизъм, допълнително напрежение и омраза. И, понеже дълбоко се съмнявам в познанията ви, ще ви припомня, че точно в Библията беше препоръчано да не съдиш, за да не те съдят теб. Така че, кротнете се малко и се погрижете за окаяното положение на Българската Православна Църква, която се издъни феноменално на Великден. Повече не искам да си хабя клавиатурата за вас, който е гледал службата в Москва и тази в София, лесно ще открие десетте разлики.

3. Към всички останали:

Може би е трудно да се асимилира онова, което плаши, което е различно и което, може би, е извън границите на контролируемото. Но ми се иска да виждам повече хора, способни да изкажат мнението си адекватно и без псувни, без заплахи за побой и насилие и без робуване на някакъв натуралистичен патриархат, който се е разпаднал много отдавна. Никой не настоява те да са непременно „За“ нашата кауза, настоява се, обаче, за зряло мислене и поведение. Обществото ни НЯМА ценностна система, НЯМА ясна гражданска позиция и е ИЗГУБИЛО културния си облик, размило го е успешно между двете достойнства на Преслава. И ми е жалко, когато видя тълпа неграмотници да ми развяват трикольора, притеснени от покварата, която ние сеем. Защото проблемите на държавата са другаде, никак не ги свързвам с едно такова шествие, чието послание е да се научим на повече свободомислие, на по-малко робуване и слугуване, на повече достойнство, на това, че светът се движи напред и се движи адски бързо, без значение дали вие сте готови да излезете от панелките си и да разчупите порочния кръг на провинциалните порядки, за да се вкючите в онова, което иначе го наричат „живот“ и е синоним на нашенското „скотско битуване“.