Идиот

Този, който е написал долното резюме, е идиот. А който успее да схване смисъла на долуизложеното, е гениален.

„## Резюме : Когато 9 се ражда на този свят, той намира себе си в пост-апокалиптичен свят където всичките човеци са изчезнали, и единствено чрез късмета си той открива малко общество където там всички приличат на него.Групичката се крие в обежища от страховитите манишини който бродят земята с цел да оцелеят от изчезване.Въпреки невежеството на групата, 9 ги обеждава, че да се крият от страховитите машни няма да им донесе нищо добро.За да оцелеят групичката трябва да поема офанзивата и да разбере защо машините искат да ги унищожат.Както скоро ще разберат, бъдещето на цивилизацията може би зависи от тях.“

Искам само да попитам: Коя цивилизация, по дяволите, нали всички са „изчезнали“?

Аман. Амин.

Предполагам, че след тази публикация, загрижената за своето паство (и паст) Българска Православна Църква (наричана по-долу БПЦ) ще ме отлъчи и анатемоса. Няма смисъл, момчета. Аз отдавна съм си тръгнала.

ДОГОВОР

Настоящият договор се сключва между страните:

1. Ина Иванова Тотева, грешница, уверена, че до голяма степен Бог е дал правото на човек да ръководи съдбата си и по този начин го е освободил от тежестта на първородния грях, като му е оставил свободата да избира и отговорността за постъпките му

И

2. Българска Православна Църква, наричана по-долу за краткост БПЦ, институция, обсебена от собствената си обреченост, фатализъм, окаяност.

Страните се споразумяха за следното:

Поради непреодолими различия и схващания относно живота, истината, вярата, свободата и независимостта, човешките взаимоотношения и участ,  както и относно самото положение на Човека в двуемирния му свят, преплетен от ТУК и ТАМ,  връзката между ИНА и БПЦ се преустановява за неопределен период.

Като основни причини за гореизложеното са посочени следните:

1. БПЦ проповядва своя собствена политика на омраза и избирателен геноцид спрямо българското население, като удобно забравя, че всички сме чада Божи и Казанът, респективно Удобното Канапе, са еднакви за всички.

2. БПЦ си присвои правото да анатемосва хората, защото проявяват свободната си воля в името на това да бъде осигурен по-добър живот за някои или да им бъде спестен Адът под небето (вж. точката за абортите от посочения в края на публикацията линк).

3. БПЦ обвини Мадона, както и всички присъствали на концерта й в масовото убийство на загиналите на 5 септември наши сънародници, като изрази дълбокото си притеснение от факта, че това е наказание „Свише“, защото, вместо да се отдадат на покаяние, грешниците отидоха да се отдадат на разврат. Наказнието очевидно действа със задна дата, предвид годината на изработване на корабчето „Илинден“, както и непоследвалите му технически прегледи, а също така и фаталната неизправност, довела до трагедията.

4. БПЦ се проявява изключително в ролята си на Лошия диктатор, който заплашително размахва пръст при всеки удобен за self-PR случай, като забравя възможностите за проява при деяния на доброта. Излезлите на литийно-летално шествие зомбирани схоластици от Богословския факултет на Софийския Свободен Университет можеха, вместо да проповядват скрита под овча кожа омраза, да вложат усилията си в това да се направи нещо добро и полезно в някой дом за стари хора, например.

5. БПЦ се обявява против крачките към образователния прогрес и настоява за раждането на деца, които ще се окажат копелета в един момент, само и само в името на това да не бъдат извършвани аборти. Това, че тези деца няма да имат шанса да живеят в нормални условия и най-лошото – да са може би нежелани и лишени от любов, няма значение. Трябва да се плодим и множим. И евентуално да мрем като кучета по време на холера.

6. БПЦ не се нуждае от Ина, за да продължава да води политиката си на всенародно мизантропство, като същевременно се държи като малко нацупено и наакано дете. За целите на БПЦ са необходими типажи без собствено мнение и без желание за такова, необходими са непробудни стада, блеещите по даден сигнал. Нужни са бездушни глупци.

1. Ина категорично отказва да бъде зомбирана, както и да се самозомбира и вярва, че Бог наистина би могъл да е навсякъде, поради което храмове и посредници-консултанти на връзката й с Него не са необходими. Това автоматично прорязва програмата на Министерството на труда и социалната политика за намаляването на безработицата.

2. Ина смята, че човеку е дадена свободна воля, за да бъде употребявана в името на еволюцията, а не в името на гъзоугодничеството и чуждия съмнителен интерес.

3. Ина очевидно не дели хората по сексуална ориентация, религия, пол и раса, единствено й представляват проблем БИАД и Версай-предпочитанията на някои, както и неграмотността и овчедушието на други, но, като цяло, се е отказала от идеята да  мъсти на човешкия род за несъвършенствата му, като е повярвала, че негодните са наказание сами за себе си.

4. Ина не може да приеме за духовни водачи хора, които сами не могат да изпълнят заветите, които уж проповядват, както и такива, които делят хората, анатемосват, крадат, ояждат се като свине по време на пост, а също така са политически въртиопашки, безскрупулни изверги, говорещи без такт и мисъл умопомрачителни слова по повод на нещастието, случило се в Македония.

5. Ина смята, че е недопустимо да се насажда междурелигиозна нетърпимост, както и да се върви срещу сексуалното образование на младите. Неприемливо е и да се тича към цезаро-паписткия племенен строй, когато сме в 21 век и е необходимо да се пригодим към настоящите условия, вместо с всички сили да дълбаем към регрес. Духовен, телесен, интелектуален.

6. Ина не се нуждае от БПЦ, за да следва своя път в живота, да разбира религията както предпочита и да бъде адекватен и добър Човек със свои цели и идеали, воля и Свобода.

Договорът е изготвен в два екземпляра, по един за всяка от страните.

12 септември 2009г.

София

***

Публикацията е размишление след прочита на статията: http://www.capital.bg/show.php?storyid=783088

Черен флаг за българската литература

Имам удоволствието да следя така наречените ни литературни конкурси. Да виждам кой печели и с какво. Как. Да се наслаждавам на безкрайната жалкост на случващото се и да си мисля, че изобщо не би ми направило впечатление, ако поне малко не се интересувах от уж развиващото се ниво на културния ни облик.

Едни и същи хора се въртят в лоното на вечните победители, страшното в случая е, че говорим за порочен кръг от подобия на хора, внушили си, че са великите последователи и наследници кой на Гео, кой на Дали, кой на Улф, кой на Пеньо Пенев.  Всички до един заслужават по няколко видими шамара за отрезвяване и опомняне. Защото с глупостите си сквернят всичко, което ни е останало и което комунистическите бездарници не успяха да съсипят.  Това са хора безкрайно обсебени от собственото си парцаливо величие и стремглаво обсебени от мисълта за подхвърляне на наградки. Без опция каквито и да било новодошли елементи дори да бъдат обсъдени като възможни лауреати. Не.  Наградките от конкурсчетата се предават от едни хилави писателски ръчици в други – досущ като някоя пачавра. И тези велики умове, тези невероятно надарени таланти, се оказват дребни панелни човечета, наредени като тухлички – досущ еднакви, досущ окаяни.

Познавам повечето от тях, присъствала съм на словесните им извращения, чела съм дивотиите им,  овчарските им дивотии и не мога да проумея едно – как велико изкуство като литературата става трибуна на някакъв кирпич, на нещо, изпълзяло от невзрачните ъгли на собствената си инвалидност. Няма нищо велико и новаторско в това да бръщолевиш едно и също до колапс, да пишеш 20 поеми, 20 стихотворения и 20 романа и темата ти да е една и съща, както и изразните средства.  И да си ампутиран. Да. Ампутация на чувството за себекритичност, ампутация на чувството за възприемане на чуждата гледна точка, която е различна от точенето на лиги, облизването на подметки и застаряващи дирници в името на това да бъде възвеличан поредният титан на кенефната лирика.

Не се трогвам от самозабравили се момченца с бели гащи, нито психопатични девойки, презрително намиращи компота за елемент крайно обиден, нито от ожулени лелки със склонност към педофилия,  нито геронтофили, падащи си по „квантовата естетика на заобикалящия ни универзум“, не ме трогват и разните там ямболски бекове, овладели перото на фекалията до съвършенство. Това не е нито поп-арт, нито постмодернизъм, нито авангард. Това е българска йерма, която отдалеч вони на вкиснато, на нещо ужасно малко и жалко в опитите си да напира с лакти, да се задържи на трона си от кибритени клечки и да остави чобанското си име в историята на българската литература, която свободно можем да наричаме и просто „гювендия“.

За всички онези, които пишат добре, знам, че има малка трибуна. Обаче знам и още едно – че точно те биха превърнали селските ни драскачески опити в стойностна литература. И че точно тези хора имат по двадесетима последователи, защото, според средностатистическите изследвания по толкова образовани се падат на един образован. И което обяснява защо самопровъзгласилите се патриарси на българския нов авангард и whatever the fuck-изъм имат приблизително двойно и тройно повече читатели – защото това са органични отпадъци, гласували за Бойко, изчели Паулу Коелю и намерили пристан в чревните излияния на новите си идоли.

Оставам с надеждата, че хората, които наистина са способни да превръщат думите в триумф на мисълта, ще бъдат така добри и търпеливи да радват ума ми с писанията си. Дотогава аз вдигам черен флаг за българската литература и плюя върху вездесъщите таланти на деня.