След многото глупости, които се изписаха по повод на предстоящото шествие на 27 юни, мисля, че се вбесих достатъчно, за да напиша следните редове.
Към т. нар. ЛГБТ общност:
1. http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=aa&Number=1950177923&page=0&view=collapsed&sb=5&part=
Тези, които са писали тук, получават диплом за малоумие. Веднага и надлежно разписани, прошнуровани, подпечатани и ароматизирани. Когато по телевизията се води дебат и този дебат е за кауза, много по-голяма от това да си покажем новите дрешки на „парад“, не може първата ти реакция да е „къв е тоя грим, ква е тая прическа“. Какво са правили участниците предната вечер не е ничия работа, освен тяхна. Онова, което засяга всички, е това, което си говорят в момента. Да плюеш по някого, когото не познаваш, да окарикатуряваш една организация, с която си направил жалки опити да се свържеш (ако въобще си пробвал), да си вечно недоволен – това са признаците на голяма част от, да го наречем, ЛГБТ-общността.
Убедена съм, че никой от словоблудствалите не е наясно с какво се занимава Джемини не, защото няма информация, а защото трябва да се мрънка. Трябва да сме недоволни и да се цепим. Е, вървете по дяволите тогава. Когато сами си противоречите с мнения от типа на: „Аз не се интересувам от тази организация, ама какво е направила тя за МЕН“, не заслужавате нищо по-различно от пълно игнориране. Такива преждевременни „пенсионери“, които вечно недоволстват при все, че свършеното от тях е с КПД О, трябва да се научат да оценяват онова, което някой друг върши за тях и интересите им, които, най-вероятно, са все още в стадий на осъзнаване.
Защото този дебат, това шествие, всички инициативи и целият този труд са, за да имат децата ни семейства, за да имаме равни права и да се движим към европейски и модерни ценности. За да се преборим с дискриминацията и да се научи този овчи народ, че има права, които трябва да се спазват. И това не касае само интересите на ЛГБТ, това е кауза за всички, които държавата пренебрегва, а те не са малко. И именно затова е „шествие“. Именно затова е така добре подготвяно, с толкова усилия, с толкова желание и с мисълта, че онова, което се прави, се прави с идея за бъдещето. Но с ограничеността на изказванията си, тази малка и непредставителна извадка на обществото показва, че не са ни необходими нацисти и националисти – ние сами ще си извадим очите. Защото не сме се научили да правим нещата заедно. Защото онези, които доволно са спали и вилняли из клубовете, не са прекарали редица безсънни нощи в работа по този проект, а и не само по него. Защото е много лесно да критикуваш отстрани, положил задник върху удобния си стол и вперил телешки поглед в монитора.
2. Към т. нар. религиозна общност:
http://dnes.dir.bg/2009/06/21/news4647168.html
На ваше място бих използвала религията с други цели, примери много:
http://woland69.wordpress.com/2009/05/23/preglednapechata/
Не искам да споменавам колко ваши представители, директно с работното си облекло, са шествали из клубовете ни и то определено не е било с цел да спасят грешните ни души. Подобни проявки водят до насаждане на негативизъм, допълнително напрежение и омраза. И, понеже дълбоко се съмнявам в познанията ви, ще ви припомня, че точно в Библията беше препоръчано да не съдиш, за да не те съдят теб. Така че, кротнете се малко и се погрижете за окаяното положение на Българската Православна Църква, която се издъни феноменално на Великден. Повече не искам да си хабя клавиатурата за вас, който е гледал службата в Москва и тази в София, лесно ще открие десетте разлики.
3. Към всички останали:
Може би е трудно да се асимилира онова, което плаши, което е различно и което, може би, е извън границите на контролируемото. Но ми се иска да виждам повече хора, способни да изкажат мнението си адекватно и без псувни, без заплахи за побой и насилие и без робуване на някакъв натуралистичен патриархат, който се е разпаднал много отдавна. Никой не настоява те да са непременно „За“ нашата кауза, настоява се, обаче, за зряло мислене и поведение. Обществото ни НЯМА ценностна система, НЯМА ясна гражданска позиция и е ИЗГУБИЛО културния си облик, размило го е успешно между двете достойнства на Преслава. И ми е жалко, когато видя тълпа неграмотници да ми развяват трикольора, притеснени от покварата, която ние сеем. Защото проблемите на държавата са другаде, никак не ги свързвам с едно такова шествие, чието послание е да се научим на повече свободомислие, на по-малко робуване и слугуване, на повече достойнство, на това, че светът се движи напред и се движи адски бързо, без значение дали вие сте готови да излезете от панелките си и да разчупите порочния кръг на провинциалните порядки, за да се вкючите в онова, което иначе го наричат „живот“ и е синоним на нашенското „скотско битуване“.
.
