Темата на „Нова“ за еднополовите семейства

Както винаги, подготвих се щателно за поредните писания. Ето ги и тъжните ми изводи:

1. Общественото мнение

Нека бъдем откровени – колко от вас са чували за селата Ресен, Македонци, Глухарче? Мисля, че сме достатъчно образовани и адекватни, за да знаем, че тези хора най-вероятно смятат iPhone за някаква телевизионна продукция, а безжичният интернет е някоя дяволия на демокрацията!

Аз обичам някого. Не ми е нужно неграмотно изказаното ви мнение, за да го обичам и да съм с него. Както и вие не се нуждаете от висококвалифицираното ми изказване, за да заспивате до онези, които обичате.

Да, те са издънки на патриархалното общество. Те обаче НЕ са цялото общество. Съзнавам, че съм по-склонна да окарикатурявам мнозинството, но съзнавам и това: има хора, които са оставили архаизиралите се приказки и са приели новия свят – защото искат да са част от него.

2. „Образцовото семейство“

Образцово знам как се случват нещата не само в дълбоката провинция, но и в градовете. Един мъж, ако не по(на)тупва жена си, не е мъж. Една жена, ако не му пере чорапите, не е никаква жена. Идеално! Ние сме гордите европейци на 21 век. И също така – ние сме плашливите подлизурковци на Европа. В 21 век.

Образцово съм свидетел на безброй провалени бракове и деца, израснали само с майка си или само с баща си. Някои от тях дори не са виждали другия си родител. Но това не е важно, важно е, че семейството е било от мъж и жена. Колко лошо – нелеката задача да създадеш ДОМ и да го запазиш не опирала до наличието на различни полови органи, а до взаимност, любов и отдаденост. Е, малшанс – на някои им е убягнала.

Не изпитвам потребност разни двойки да ми говорят за това какво мога и какво не мога да правя, те си имат свои панички, нека си гледат в тях. Защото те не ми помагат да си изплащам ипотеката, те не не ме утешават, когато подписвам разрешение за кремация на баща си, те не са до мен, когато имам нужда от подкрепа. Те са безименни и никои. Аз съм безименна и никоя за тях. Сделката: аз не ви се меся, не се месете и вие.  Не одобрявам куп неща от поведението им, но това е ТЕХНИЯТ дом с ТЕХНИТЕ привички, нека бъде така, щом това ги прави (привидно) щастливи.

И никак не бих нарекла „семейство“ хора, които са приели за даденост факта, че децата изначално са жестоки. Не, децата са откровени. Те преповтарят нашите думи, мисли, действия, без филтъра на „разрешено – забранено“. Жестоки са, защото и ние сме жестоки и насърчаваме у тях тази жестокост. Бащите ни бият майките ни, защото техните бащи са млатили техните майки. Комплекси, какво да правиш, това се толерира в патриархалното общество.

3. Религията

Религиите, в основата си, са свързани помежду си. Религиите са предписание за по-добър и организиран живот. Защо на убийците, изнасилвачите, крадците, не им провеждат този курс по основи на религията? Аз познавам монотеистичните религии, убедена съм, много по-добре, от едно угоено космато прасе, което цапа въздуха с думите си. Религията за мен не е силен аргумент. Да, вярваща съм. И точно, защото съм вярваща, смятам, че щом Бог ме е създал такава, всички останали органични отпадъци под формата на Чернев и компания могат благоразумно да замълчат. Това е нечия повеля, очевидно по-силна от тяхната. А и да размахваш религията като оправдание за това или онова е смешно. Останалата част от света да не е още на племенно-стадния принцип и се кланя на една дузина божества: Майкъл, Мадона, Джъстин…

4. „Политиците“

Тези, да ги наречем благосклонно „хора“ винаги са ми били пример каква НЕ искам да стана, когато порасна. И изиграха блестящо ролята си. За мен Герджиков е с умствени малформации, за да говори такива безумия пред една немалка част от електората. Ами, в такъв случай, препоръчвам му да се завърне към дупката, от която е изпълзял и да се отдаде на строг пост и молитва. Може да му помогне при осмислянето на елементарните житейски факти – „РАЗЛИЧНИ“ хора винаги е имало и винаги ще има. И ако те не бива да търсят от Държавата законово признание, то и Държавата да не търси от тях данъци. Както и пари, под каквато и да е форма. За Чернев не важи съвета с дупката, гледах го какъв е, той не е изпълзял, а се е итъркалял и то не от дупка. Нещо по-голямо ще да е било. Например: голяма дупка.

5. Потърпевшите

На децата от еднополовите семейства се гледа като на потърпевши. За мен, потърпевши са онези, които са стояли свити под леглото или в гардероба, докато са чакали свадата между родителите им да свърши, докато са се молели да не ги насилват повече, докато са се надявали, че онзи побой над тях е бил последен.

Да си потърпевш на обичта межу двама души не те прави хомосексуален, не те прави с по-малко качества и умения. Драги ми загрижени граждани, интересувайте се дали ще възпитам детето си да не лъже, мами, краде, убива, насилва, пуши и пие в невръстна възраст, да е агресивно и озлобено, да е неграмотно и нагло, да е безскрупулно. Всички онези, които са ви напакостили, са произлезли от „образцовото“ семейство. Явно разковничето за човешката природа е другаде.

Тези деца ще бъдат гледани, пазени и възпитавани в пъти по-добре от вашите, защото никое еднополово семейство няма да ги е приело за досадна на моменти даденост. Те ще са плод както на любов, така и на борба. Борба да имаш дете, на което да повериш бъдещето на този свят. А най-безсрамното и вонливо в цялата работа е пасивната позиция на импотентната Държава, която отказва да даде равен шанс в живота на „тези“ деца. Що за идиотизъм? И после ми правете кампании, за да остават младите хора в България. Е, няма как да стане, избрахте грешния PR.

6. Различните

Те са тези, които ще пренаписват манталитета на съвременниците си. Те са тези, които се опитват да модернизират тази хрома държавица. Те са тези, които най-добре са научили смисъла на „борба“ и „обич“. Знам, че понякога се предават и понякога се отказват под натиска. Знам, че понякога допускат грешки, изневери, предателства. Но знам, че има нещо в тях, което ги крепи и което ги кара да продължават. Въпреки страха, хилядите проблеми, човешкото скудоумие. Те са тези, които ще бъдат първите, утъпкали пътя за онези, които ще тръгнат по техните стъпки. Тук не става въпрос за една егоистична кауза, тук става въпрос за ценностна система, за адекватност, за Нов живот. За подаване на ръка, вместо счупването й. Тук става въпрос не за война. И тук не говорим за омраза.

Искам да благодаря на майка си, че ме подкрепя във всичките ми решения, някои от които са пълно безумие (разбира се, че говоря за ФСлФ на СУ ). На Биляна, която се оказа едно безобразно смело момиче, което може да обича много с умното си сърце. На тате, мир на праха му, че не ми отрови живота с патриархалност и комунизъм . На познатите и приятелите ми, които разбраха, че взаимоотношенията ни са по-важни от това с кого си деля постелята нощем.  На Аксиния и всички останали, които, явни или скрити, пазят огънчето на надеждата за по-приемливо бъдеще живо.

Това не е кауза, за да „станем милиони“. Това е кауза, за да се научим да бъдем по-добри и по-човечни. Урок, от който болезнено се нуждаем.

L Word парти с Белослава

Относно L Word партито в клуб ID…

Започвам директно:

- приятна обстановка, мили сервитьор(к)и, неприятни момченца на входа, хубав дизайн;

- ненавиждам попфолк, за мен е подигравка да ми изтипосат всеядния парцал десислава, вместо Белослава. Аз съм отишла не заради лесбо-партито, тия лесбо-партита, уви, се превръщат в мъжкареене, ланци и простотия, аз отидох заради Белослава. И слушах тъпите изказвания на деската: „Не ме беше пипала досега така жена. Да ви призная, по-хубаво е от мъж.“ Добре бе, Гълъбово! Евтин трик за спечелване на публиката, която, очевидно се оценява толкова ниско, че да писука радостно на подобно изпълнение;

- когато в менюто пише, че предлагаш определен тип напитка, не може да се врътнеш и да кажеш, че е свършила, с идеята да принудиш клиента да си вземе от същото, но по-скъпото;

- казваш, че вход няма да има, вход, обаче, има… ще си спестя епитета към „номера“, за да не ме обвинят в сексизъм или чак хомофобство;

- ако някога съм си вярвала, че всичките тези жени накуп имат някакво себеуважение, то след снощи си мисля, че те изобщо не са наясно с това нещо и има ли почва от нас. Колкото и да съм пияна, няма да надам възторжен вик, когато някакъв средностатистически глупак със саксия на главата ме нарича „вагина“, „катерица“, при това суха и други подобни, които не ми се връзват със статуса, възприятията, начина на общуване. Искаш да се закачаш с публиката -ок. Това ли е начинът? Очевидно, щом публиката го харесва;

- детска му работа, две девойчета се налегнали да правят сеир за едната бутилка уиски и цялото заведение се стече да гледа шоуто. Ами, глупаво, няма да се втурна да зяпам две хлапачки, които са хляб за зажаднелите битови души на посетителките;

- да, аз съм част от това общество и не, не съм част от него. Не се учудвам на хетеросексуалните, които гледат с лошо око на гей-общността, та ние сами се правим на маймуни и после чакаме да ни опънат червения килим. Не става;

- т. нар. мениджмънт на клубчето да започне да си ъпдейтва страничката, излъгани клиенти е по-лошият вариант. Макар че публиката беше по-доволна от появата на фолк-прахосмукачката, определено Ай Ди щяха да спечелят повече, ако бяха плеснали пристойната десислава, вместо Белослава.

- не ми е до л-събирането, нито до клуба, нито до каквото и да е, освен до отношението, вниманието, подхода към клиента. А той лъха на евтино, провинциално и нямащо нищо общо с добрия вкус.

Е, приятно ми беше, но заради един човек, с когото бях. Не заради самопровъзгласилата се пееща „руса метла“. По мои наблюдения, метлите бяха две.

ДПС?!

Напоследък забелязвам едно активиране в политическия и обществения живот, дължащо се не само на предстоящите избори. Често получавам покани за каузи, целящи да попречат на построяването на определен ислямски храм или пък „пускането в дейност“ на друг.

Ето какво си мисля:

Онези от вас, които са се интересували, знаят за културната и национална асимилация, която магарето бай Тошо е провел през 70-те. Става въпрос за незнаен брой турци, които са били натирени отвъд границите на България или пък са били заставяни да приемат български имена. На мнозина от тях не се е позволявало да работят нещо сносно, камо ли да завършват висше образование.

Сега, толкова години по-късно, този турски „възродителен“ процес ми прилича на първите крачки към „да си го върнем за стореното“. Новини на турски, администрации, служещи си САМО с турски език, безброй места, където един дюнер не можеш да си поръчаш, ако не си го поръчаш на правилния език, който, обаче, не е български.

Имам удоволствието да познавам исляма и ислямската култура, мога да кажа само, че е възхитителна и затова ми се иска онези от вас, които нямат достатъчно познания по въпроса, възпитано да си замълчат. Защото говоря за литература, архитектура, кулинария, философия.

Това, което става тук, няма общо с гореописаното ми възхищение. На мен ми прилича на опит за културна асимилация през 21 век.

За мен ДПС, изцяло, е срам за онази култура, за която писах по-горе. Това е едно нагло вмешателство, което нашите малоумни управници позволяват. Няма значение коалицията, има значение това, че една част от коалицията си позволява много повече, отколкото й е разрешено. Потъпква Конституцията, потъпква и правата ни като граждани. Започва насаждането на една междукултурна омраза, която няма да завърши добре. Една омраза, която породи появата на палячовци като Болен Сидеров и Боян Расате. Двама малоумници, които нямат ясни концепции за бъдещето, международната политика и етика. Те целят отживелици, които ще затвърдят убеждението, че ние не сме за ЕС. Както и той не е за нас.

Истината е, че не ми се иска да ми се налагат някакви помаци, да ми се налага в собствената си държава да се съобразявам с тях.

Истината е, че нямам против храмовете, стига да са в контекста на религията и културната отвореност, но без задни мисли.

Не ми се иска след 10 години циганите и турците да са мнозинство, а ние, в нашата държава – малцинство. А натам вървят нещата. Бавно, сигурно и сякаш никой не забелязва това.

За мен културната асимилация е най-страшна.

Чудно ми е кога някой най-сетне ще се замисли върху това, върху политиката за анти-бебета българчета, така омразното ми „ин виво“ и пръкналите се толкова много турци и цигани, които дори не владеят български на задоволително ниво. Осъществяването на културна дискриминация и почти потайното прокарване на нещо, което срива основите на и без това рехавата българска култура ме карат да се запитам: слепи ли сме или на слепи се правим. И ако е второто, кому е угодно?

Не страдам от предразсъдъците на скалъпената ни история, не мразя Турция заради вековното й надмощие над България. Съвременният свят изисква да сме надживели тези конфликти и Франция и Англия се стараят да ни дават пример в тази област. Това, което ме нервира, е овчедушието ни. Това, че позволяваме така хладнокръвно да стягат примката около собствените ни вратове.

И което е по-ужасното – ние сами си слагаме главата на дръвника.

Отворено писмо

Искам да се намери някой, който да може да ми отговори. Затова оставям края отворен – който желае да сподели мислите си, нека заповяда. Колкото повече – толкова повече.

Не разбирам патриотизма на патриотите и шовинизма на шовинистите. Четох за него в дебелите книги, гледах го сред тях самите и отговор все още нямам.

Не разбирам. Причините са много.

Невъзможно ми е да обичам Държава, която:

- води политика на краен геноцид спрямо инвалидите;

- отделя 2.7 млн. лв. от бюджета си за нови автомобили при настоящето положение;

- парите за споменатите коли не се заделят за модернизиране на болниците, обновяване на домовете за сираци или психичноболни хора;

- говорейки за сираците, всички знаем каква търговия се върти с тях и как е почти невъзможно да се осинови дете от българско семейство. Защо? Чужденците цакат повече и има за джобовете на повече „хора“;

- а като споменахме децата, няма как да не се сетя за застаряващото българско население, за прогресивно намаляващия брой българи, за Жените, които искат да раждат деца на тази България и грозната обида: инвиво. Добре, драги ми шовинисти, защо този умствен пъдпъдък все още получава заплата от данъците ни? За да се подиграва със сестрите, приятелките, близките ни? Тази история се потули, ние пак веем гордо трикольора;

- кажете ми, вглеждайки се в пенсионерите, какъв живот живеят те? Вървя по улиците и гледам възрастни хора да си броят стотинките, седнали на тротоара, а пред тях – паркиран поредният кораб на Мерцедес, Ауди или БМВ. Колко от вас могат да живеят с пенсия от 80 или 100 лв, ако страдат от някакво заболяване? Ако са им нужни лекарства, витамини, здрава храна? И пак се връщаме на обновяването на возилата на онези, хм, дочени селски прътове…

- а съвсем съзнателното „лечение“ на хора, което ги убива? Най-безотговорното безхаберие и медицински цинизъм?

- какво ще ми кажете за балите с боклук по улиците? Това ли е нашата София? Нека, все пак, смело да гласуваме за банкенския пожарникар, ако сега не е успял да превърне уличните плъхове в слонове, то като премиер непременно ще успее;

- не мога да не се сетя с умиление за Болен Сидеров и отработените му хитлеристки жестове. Той е алтернативата на гореописаното чучело. И той е поредният умствено насилен, който ще тръгне срещу световните политически тенденции в етиката спрямо малцинствата и тогава ще бъде построена клада за всички, които не споделят битовите му схващания за животинските взаимоотношения между хората.  Тогава можем спокойно да забравим за всякакви организации, права на човека и други подобни глезотии. Хляб и каторга. И поп-фолк.

- няма нужда да споменавам продажбата на алкохол на малолетни, наркотиците сред тях, съвършената им необразованост, нали?

- има нужда да спомена САПАРД, европейските грантови програми, експлоатацията на труда и безобразните условия в частния сектор.

Да, аз също обичам нашите планини зелени, мита за красивата българка, който се превърна в петицията „Да затворим зоопарка!“. Обичам фолклора и историята ни, обожавам литературата, тайните, талантите и мистериите ни, нашите гордости.

Не мога да разбера малодушието ни, колко лесно се оставяме да ни манипулират, да ни тъпчат и да ни посочват накъде да вървим, колко лесно ни налагат решения, как се примиряваме и никога не правим революции. Ако не в свое име, то в името на децата си.

И тук поставям въпроса си – защо да се гордея, защо да обичам, когато навсякъде по света ще ме третират като човек втора ръка, когато в собствената си държава понякога се чувствам(е) така? За какво ми е този мръсен, изцапан трикольор? Да прикрия недъзите на Държавата ли? Не мога, той вече е прекалено прокъсан, а те – прекалено прораснали.

Време разделно

Време е да се замислиш.

Станало е нормално да се бием, удряме, пребиваме, убиваме.

Станало е нормално да колим майките, бащите си, да палим децата си, да заливаме съпругите си с киселина.

Станало е нормално 15-годишните да лапат „Простамол“ и „Постинор“ (смятайки ги за едно и също) като виолетки.

Станало е нормално да прегазваме хора по улиците и да не ги откарваме до болница.

Станало е нормално да оставяме хора да умират на улицата. Като псета.

Станало е нормално да нападаме непознати и да им разбиваме главите с метални прътове.

Станало е нормално да сме неуки, да анатемосваме книгите и да вдигаме тиража на „Космополитън“.

Станало е нормално да минаваме на червено, пешеходните пътеки да са ни ускорителни линии, а пресичащите деца – кегли. Мишени.

Станало е нормално да поругаваме гробищата, да се гаврим с тях, да вандалстваме.

Станало е нормално да мразим, да ненавиждаме. Много добре зная какво околните мразят. Нямам идея какво обичат, те все за ненавист говорят.

Станало е нормално да сме предатели, подмолни наглеци, да сме „на нож“, да блъскаме всекиго по улицата, а на онези, които са с бастун – направо да им удрямо по едно рамо, дано се разкарат по-бързо от пътя ни.

Нормално е да хвърляш боклука си през терасата, да трошиш, да се дереш пиян по улиците, да не знаеш химна си, но да знаеш песните на фолк-фуриите.

Нормално е да изливаш тонове развален патриотизъм по форумите, но да нямаш идея колко са лъвовете на българския герб и какво символизират. Прекрасно е да си форумен патриот, религиозен, на всичкото отгоре. И като такъв, ще си обуеш мръсните обувки и на Великден ще отидеш, фиркан като прасе, да си правиш сеир пред църквата, да палиш косите на околните и да се хилиш в грозна гримаса.

Нормално е да се лъжем, мамим, крадем, подвеждаме, да не спазваме обещанията си, да ни мързи да излезем, когато някой има нужда от нас.

Нормално е да регресираш.

Нормално е да живееш ден за ден.

Нормално е да се продаваш като разменна стока, да не зачиташ нито своето достойнство, нито достойнството на другите.

Нормално е учениците да ходят друсани на училище, както е нормално учителите им да поркат уиски с тях. Тогава колегията им, сякаш неусетно, не прави блокада на центъра на София, не протестира.

Нормално е таксиметровите шофьори и гадовете в маршрутките да безчинстват, както намерят за добре, да вадят ножове и да заплашват, псуват, колят.

Знам отлично какво ненавиждаме – всеки ден ме заливат петиции, започващи с „Аз съм против…“, „Против съм…“, „Долу…“ Досега много малко са започвали със „За…“ Ние не градим, ние рушим професионално. Ние уж вървим, а сами не знаем накъде – дали пък слепи не водят луди? При нас всичко остава по форумите, в интернет сме най-големите, най-обединените, с най-ясните концепции. После вдигаме малко шум и след най-много седмица-две, всичко се уталожва. Тупаме се виртуално по рамото, евала, колко сме умни. Гласуваме за идиоти на изборите, това ни чака скоро – изберете между идиот номер 1 и идиот номер 2. И на малцина ще им хрумне – не, аз няма да избирам между наложен избор, аз ще бойкотирам тази прогнила система, докато не започнат да ме уважават и не ми дадат право на избор, от който после няма да ме е срам.

Невероятни патриоти сме и тонове виртуални сълзи сме изплакали, терабайти мъка сме пролели, а все затваряме очите си за изнасилването на данъците, които плащаме, на държавата, която уж имаме.

Научихме се да мразим, да не слушаме, да не разбираме, да сме нечистоплътни егоисти, да сме възможно най-глупави и елементарни, защото това продава. Научихме се да дамгосваме интелигенцията, да анатемосваме всичко различно, да слагаме запор върху прогреса. И затова ходим по псведолекари. Да лекуват страховете и параноите ни, болестите и тревогите ни. И понеже и те са минали по краткия път на обучението, тъй като и това вече е НОРМАЛНО, ни излекуват – веднъж и завинаги.

Докога?

Време е да се замислиш.