На изпит по оцеляване

„Двадесет години след падането на комунизма, Централна и Източна Европа са на прага на нова промяна

През 2009 г. посткомунистическа Източна Европа навършва 20 години. Вместо да очаква с тийнейджърско нетърпение планираните тържества по повод сбогуването с комунизма обаче, регионът се готви да посрещне тежкия изпит на капитализма – световната икономическа криза.

Дори най-гръмогласно оптимистичните правителства между Балтийско и Черно море приеха, че кризата няма да ги подмине и се подготвят за тежки времена кой както може. В тази пълна със символизъм година някои смятат, че икономическите проблеми неизбежно ще прераснат в политически и социални, предвещавайки бурно недоволство, което ще навява спомени далеч отпреди 1989 г. – било от 1968 г., било от още по-отдавна – Голямата депресия. Други са по-предпазливи, но и те са съгласни за едно: 2009 г. няма да е бляскавото парти за една отминало историческо събитие. А има всички предпоставки от нея да започне нова, не по-малко важна промяна.

Когато икономиката се разклати…

Икономически 2009 г. ще бъде най-тежката година за региона от поне десетилетие насам. Европейската банка за възстановяване и развитие в последната си прогноза очаква общият ръст на икономиките в Източна Европа да е под 2 % – най-ниския от началото на 90-те. Банката прецени, че те ще се възстановяват по-късно и по-бавно както от Западна Европа и САЩ, така и от други развиващи се пазари. Според „Икономист интелиджънс юнит“ средният икономически ръст ще се срине дори под 1%, а освен най-силно засегнатите Унгария и Латвия в рецесия най-вероятно ще влязат Чехия, Румъния и Литва.

Източноевропейските държави – членки на ЕС, са поставени пред двойно изпитание: от една страна, западните банки, които притежават до голяма степен банковите системи на Изток, изнасят част от ефектите от кризата, за да отклонят силния удар по центъра. От друга – западните държави дават големи финансови помощи, каквито правителствата в Източна Европа нямат възможност да предложат. Някои обаче, като например Гърция, предупреждават банките да не инвестират тези пари на Балканите. Въпреки че повечето правителства и икономисти се придържат към оптимистичните сценарии за развитие, индексът на икономическо доверие сред потребители и бизнес, измерван от Европейската комисия, разказва друга история, сривайки се до рекордно ниски нива (виж таблицата).

„Все по-лошите прогнози всеки ден тровят общественото мнение“, смята политологът Александър Смолар – председател на полската изследователска фондация „Стефан Батори“. Пред „Капитал“ той заяви, че все още нищо не е ясно, тъй като и двете части на Европа – Източна и Западна, не знаят как ще се развие кризата. Директорът на унгарския институт за световна икономика Андраш Инотай е по-категоричен. Пред американския „Нотициас финансиерас“ той констатира, че ще има „задълбочаваща се макроикономическа криза с най-тежката депресия от Втората световна война насам. Това ще има социални отражения в загубите на здравните и пенсионните фондове и борсите“.

…политиката започва да залита

Нерадостната картина, която се очертава, ще постави страните, празнуващи 20 години от края на комунизма, в особено положение. Кризата удари, докато новите членки все още се борят с корупцията и се опитват да намалят бюрокрацията и да либерализират различни сектори от икономиката. Политологът и директор на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев посочи пред „Капитал“ няколко посоки, в които според него тези държави ще изпитат политически последствия от новата ситуация. „И преди кризата доверието в институциите беше много ниско, а легитимността на системата се крепеше на растящото благосъстояние за мнозинството от хората. Потребителят беше лоялен към системата, а избирателят се беше отдръпнал. С влизането в ЕС тези страни решиха, че идеята за криза е зад тях. Сега обаче на атака са изложени основните понятия, които доминираха в последните 20 години като неолибералната икономика. Политическите партии в повечето страни са много слаби, а готовността за социални протести има голям потенциал. Първите печеливши ще бъдат популистки движения с националистичен оттенък.“

На същото мнение е и Андраш Инотай, според когото онова, което хората в региона разглеждат като „внесена криза“, ще е много лошо послание „за страните, които бяха възпитани и повлияни от неолибералните идеи. Това лесно може да доведе до засилване на националните политики за сметка на европейската интеграция. Когато жизнените стандарти падат, хората бързат да обвинят някого: Брюксел, американците, Русия, съседите. Винаги можеш да намериш враг“. В последното изследване на Евробарометър например, за първи път хора от т.нар. нова Европа са най-скептични по отношение на членството в ЕС. Едва 27% от латвийците и 31% от унгарците смятат членството за добро – това е по-малко дори от британците, които са шампиони в евроскептицизма. Чехите и българите също са паднали под средното за Европа – 46 и 48% от тях съответно смятат членството за положително.

Търсенето на виновни обаче няма да е само навън. „В Западна Европа кризата реабилитира участието на държавата в икономиката, а тук държавата се мисли като силен корупционен агент и по тази причина имаме разочарование от пазара, без да има очарование от държавата“, казва Кръстев. Той смята, че затова и новото поколение, израснало в прехода и влизащо в досег с политиката, ще напомня тези от 1968 г. – с готовност за демонстрации и дори насилие. „При слаби институции кризата им прераства в криза на самата идея за демокрация като през 30-те години в Европа. Разликата с тогава е, че сега няма никаква силна идеологическа алтернатива на демокрацията. Това ще създаде особена ситуация, в която ще има политическо напрежение, без да е ясно накъде ще тръгне.“

Тази опасност се потвърждава и от най-големия застраховател в света – „Аон“, който в прогнозите си за 2009 г. постави целия пояс в източната част на ЕС в категория с една степен по-рискова от останалите членки именно заради зараждащия се политически отклик. Протестите в Латвия и Литва, прераснали в бой с полицията, подобните случки в София и бълбукащото напрежение в Унгария показват, че там, където икономическата криза се припокрие с политическа, са потенциалните горещи точки на източноевропейската карта.

Сега накъде

Докато спадът ще е очевиден навсякъде, изходът от него ще варира. Докато на Литва, Латвия и Унгария явно предстоят много тежки проблеми, а Румъния се клати на ръба, страни като Чехия и Полша например може да оцелеят с по-малко белези. „Рецесията, която виждаме, е изцяло внесена отвън. Очакваме нашият спад да е по-мек и да не ни удари толкова, колкото западните икономики, но точно както забавянето идва по-късно, така и възстановяването ще върви след тях“, прогнозира за „Капитал“ икономистът и съветник на чешкото правителство Томас Седлашек. Според него няма да има нови големи инвеститори в следващите година-две, но не се очаква и досегашните да затворят и да си тръгнат. „Инвеститорите се парят навсякъде“, казва Седлашек.

Варшава пък имаше своята миниреволюция през 2005 г. с близнаците Качински и едва ли ще повтори скоро подобен експеримент, смята Смолар. Той обаче признава, че не може да изключи вероятността от възникването на антизападни движения или на такива срещу цялата политическа класа.

Преди 20 години пътят пред тогавашните соцдържави беше ясен: западният модел беше без алтернатива. Сега модели няма и знаците, които две десетилетия тези страни следваха, изчезнаха. Предстои дълго и трудно търсене на нови.

Страх извън границите на ЕС

Ако страните в ЕС могат да разчитат поне на някаква колективна подкрепа, държави като Сърбия, Хърватия, Македония и Босна до голяма степен ще посрещат сами кризата. Във време, когато инвеститорите минимизират всеки риск, подобни страни ще имат още по-големи трудности в достъпа до финансови средства на международните пазари, а отдръпването на чуждестранните инвеститори и свиването на традиционни експортни пазари като ЕС и Русия вещаят големи проблеми. „Страните в региона имат доста големи дефицити по платежния баланс. Въпросът е докога ще могат да ги покриват. Някои, като Сърбия например, най-вероятно съвсем скоро ще трябва да търсят помощ от МВФ“, коментира пред „Капитал“ Хървойе Стоич, анализатор в Hypo Alpe Adria Bank.
Обезценяването на местните валути също поставя сериозни рискове. Сръбският динар е поевтинял с 8.7% спрямо еврото от началото на годината, докато за цялата 2008 г. обезценяването е било 11%. Според някои прогнози на Сърбия ще са необходими поне 1.3 млрд. евро, за да може да удържи динара стабилен. Западните банки, които контролират голяма част от сръбския банков сектор, не помагат особено. Гуверньорът на сръбската централна банка Радован Йелашич наскоро призна, че само през декември чуждите банки са изтеглили около 600 млн. евро от филиалите в страната. Вероятно ще има загуба на много работни места, в регион, който от години е нестабилен политически.
Проблемите на ЕС ще притворят още повече вратата на съюза, дори за Хърватия, и така ще разклатят много силен стълб на стабилността – перспективата за членство. Според политолога Иван Кръстев е възможно дори да има нова вълна на провалени държави, както стана в началото на 90-те. „Няма да се изненадам, ако част от тези страни станат напълно неуправляеми“, смята той.“

Източник: в. „Капитал“, автори: Ася Колева и Цветелина Манолова

www.jobs.aman

From: Worst Employee

To: ‘Shiny’ Employer

Sent: Today

Subject: I like your bubbles

„Уважаеми работодатели,
няма нужда да Ви се представям, говоря като едно от милионите лица в тази държава, на които им се е налагало да си търсят работа, да преглеждат безобразните Ви, неграмотно написани обяви. Обави, за които сте платили, обяви, които сте публикували безплатно, обави написани от Вас самите или от несръчните ръце на жалките ви ЧР-мениджъри. Обяви, изпълнени с изисквания, които едва ли можете сами да изпълните. Не само, че не можете да ги изпълните, Вие дори не можете да си платите достойно за тях. В общи линии, обявите Ви са между 2 и 20 реда лъжи, лъжи и за разнообразие малко лъжи. Лъжете, понеже Ви се иска, много Ви се иска, да сте начело на хубави, добре устроени фирми, компании, корпорации, които имат якото фирмено лого, якия фирмен слоган, яките фирмени партита и тийм билдинги и най-услужливите секретарки на земята. Лъжете, защото нито едно от тези неща не е налице. Служителите Ви са пълни нехранимайковци, поне голяма част от тях и прекрават времето си във ФБ, Скайп или служебния автомобил, джиткайки напред-назад, според предпочитанията и социалния статус – кой по гаджета, кой по частен бизнес, кой по училища и болници, кой на село да пренася щайги и пр.
Знате, че е така?! И продължавате да го търпите… е, вие сте си за бой.
Ходят си хората на село, защото без мамините щайги не могат да върнат кредита за панелката. Факт. Защото заплатите в прекрасните ви, модерни, лъскави офиси или напротив, в старите, изгнили, мухлясали офиси-апартаменти в древни софийски кооперации, са мизерни, унизителни и неадекватни. Мизерни са, когато знаеш, че шефът ти взима многоцифрена сума на твоя гръб и лицемерно ти се хили с жалките си 5% увеличение или жалките 100 лв. увеличение, 100 лв., които той харчи за ден, дори по-малко от ден. Изкарани са честно?! С много труд? Честността в България се вижда само с въоръжено око и то в еко-райони. А София не е един от тях, ако не сте забелязали. Но, Вие, уважаеми работодатели, сте си прави… какво ще им плащате и ще им мотивирате на тези селски помешчици, дошли в големия Ви град да Ви развалят рахата?! Качвате се на ‘жипката и отивате на лов, на СПА, според предпочитанията и оставяте сганта да се труди. И все пак, за да не кръшка много, й назначавате пазванти, които за престиж се наричат мениджъри (менажери, менеджъри и всякакви такива вариации по темата). Те от своя страна, толерират любимите си кокошки, които пък кълват останалите, низвергнати пернати обитатели. В резултат на което, се получава такава красива схема, на която природата с основание би завидяла. Съвършенство. Едрите кокошки мачкат дребните, мениджърите мачкат едрите кокошки, а шефът всички наред. Ако искаш заплата и работа – свиквай. Навсякъде е така.
Мисля си го, защото го чувам от близките си, виждам го, а и сама съм го преживяла. ЧР-мениджърът (поредният директор), ако изобщо има такава фигура, предпочита да си изпили ноктите, вместо да разрешава някакви вътрешни конфликти. Пък и в тая криза, смееш ли да шукнеш, камо ли да наддигаш морен гласец за справедливост или поне да те оставят да си вършиш работата, без да си част от нечия интриг(уваща)антска схема. И ако решиш да се махнеш, защото… защото така, никой няма да се опита да те спре. Защото незаменими хора няма (да, ама не… щото не сте всички Пикасо нали, уважаеми работотдатели и не сте всички Бил Гейтс, дори не сте Георги Димитров, ако става въпрос), защото пред вратата на офиса чакат много бъдещи жертви, които с радост и двайаки мило и драго (пресни яйца от село и пъстървица за децата на началника) ще се настанят на работния ти стол (вероятно поръчан от Офис 1 Суперстор-а) и даже ще им е удобно, защото ще могат да си изтеглят ипотечния кредит и да станат гордостта на мама и тати, ще си народят дечица (за които кой знае дали и какви болнични ще вземат, ако не уволните бременната си служителка, преди да и е проличало, историята помни и такива случаи) и изобщо, с една дума… животът ще потръгне . Така се ражда и се поддържа посредствеността, която виждаме вече не само в хладилника, а дори в тоалетната след като сме се изходили. Посредствената среда нищо хубаво не ражда, тя се въздига само колкото да прилапа още и още посредственост и да се превърне в едно голямо, лайняно, топло блато.
И изведнъж се появил БГ Работодател, където недоволстващите поне могат да си излеят мъката на воля. Интелигентните хора пък, могат спокойно да преценят аргументацията на страните, изразена писмено и да съдят по нея за фирмата, в която се канят да идат на интервю. Злоупотребявало се, казвате?! Да, вероятно, нима Вие не злоупотребявате? Преди да отида на интервю, аз чета горния сайт и ако мненията ми се виждат преувеличени, винаги мога да намеря приятели на свои приятели, които знаят как стоят нещата отвътре. В повечето случаи… истината е някъде там. В хубавите фирми няма текучество, тези, които имат вечни обяви за работа са булшитs, онези, които имат регулярно повтарящи се обяви – също така. Никой не бяга от хубавото, уважаеми работотдатели.
Мотивационното ми писмо имаше за цел да Ви уведоми, че аз не чакам пред вратата на Вашата фирма с готовност да ви оближа подметките. Вече не.“

source: www.mebbeth.blogspot.com

From: Worst Employer

To: ‘Shiny’ Employee

Subject:  Re:  I like your oranges

Уважаеми кандидати,

Искаме да ви уведомим, че ние не делим нещата по регионален признак. Мислите си, че не знаем какво е на свидните ви души, когато усетите полъха на кози? Знаем, да не мислите, че отивайки към СПА-центъра, не свърваме (тайно) по отбивката за село „Ягода“ или някоя друга плодова салата? Разбира се, че го правим. Вие и ние сме едно цяло. С малката разлика, че родителите, продавайки една-две-три ниви, ни дадоха пари да отидем в Големия Лош Град, да се „изучим“ и ни казаха: „Винаги, на всяка цена и без значение какво – с лактите напред, с хигиеничния нокът – в ухото и с големите метани около дъщерите/синовете на богаташите.“ И ние спазвахме този завет.

Упоритост е нужна, мили кандидати, трябва да миришете на коч, на широко разтворени крака. Трябва да сте били секретарка, за да станете „PR Мениджър“ или шофьор-доставчик, за да се окичите по-късно с „Главен Управител на Борда на Изпълнителните Директори на Мениджърите на Брандовите продукти на Изпълкома на местното управление за Европа, Азия, Близкия Изток и Антарктида към Департамента по Sales енд Маркетинг с централа Пентагона.“

И помнете, уважаеми кандидати, ние не искаме да сте висококвалифицирани, ние изобщо нямаме идея каквo е нивото на работната ръка в България, защото Мениджърът ЧР е прекалено зает/а да върти двете си задни бузки и не може да прецени какво да очакваме, затова конкурираме Айзък Азимов, карайки нашата Мениджър-Хигиенистка да напише обявата.

Ние толерираме посредствените, лесно манипулируемите, полуграмотните и тези, които ни напомнят на нас самите. За да се сещаме колко са ни тъпкали и още по-настървено да насърчаваме уменията ви да кършите китки и да се усмихвате, докато ви напъват тоалетни нужди.

Успехи,
Директор на Борда на Деканите и Ректорите на Управителите на Импорт Продукцията на Цъци-Мъци-то за Конго, Гватемала и Бурунди към Буркина Фасо

source: www.woland69.wordpress.com

Импотентността на българското образование. Бисери

Факт е, че образователната ни система е недъгава. Факт е, уви, че и т. нар. преподаватели са умствено недъгави и то в най-добрия случай. Факт е, че често толерират грешните хора. Казвали са ми, че обикновено се насърчават най-манипулируемите, най-малоумните и онези, които са неспособни на собствено мнение. Или онези, които са взели свободноизбираемата дисциплина „Фино гъзооблизване“ с отличен.
Ето докъде води това: (извадките са от „великия“ учебник, наречен „Кратка история на българската литература“ на още по-великия Светлозар Игов, издателството е „Просвета“, 1996 г.):

„Четвъртата новаторска насока у Смирненски е преодоляването на морната елегично-миньорна символистична емотивна нагласа с бодри и ведри настроения, които се сливат с патетиката на мечтаната пречистваща революция.„

[Морна миньорна, какво да го правиш. Тук всичко идва от миньорите, няма нищо общо с минора. Не че няма минорни миньори...]

„Чрез формацията, наречена „септемврийска поезия“, встъпва в литературата един могъщ, самобитен и драматично напрегнат лирически талант.“ (за Фурнаджиев)

[Бла бла бла е всичко, което можеше да се каже за Фурнаджиев. "Драматично напрегнат лирически талант". Е, не, може би трябваше да е "гастрономично" напрегнат, та да му се върже с драматичното... ]

„В тази поезия модерната имажинистка раздвиженост на образността е синтезирана с традиционен фолклорно-баладичен дух. Опиянението от сливането със стихията на историята (видяна като „кървава сватба“) придава на поетическото звучене вакхално-карнавален характер.“ (за поезията на Фурнаджиев)

[Традиция-фолклор-балада. Да, фолклорът съдържа голяма част от традициите и о, чудо! Съдържа и баладата. Това ми звучи малко като "аленото пурпурно, което е червено". ]

„С нея в литературата встъпва жената, на която единствена сред иначе немалобройното племе на жени-поетеси в България…“ (за Елисавета Багряна)

[Племе, значи. А този пигмей от кой клон падна, та му дадоха учебници да пише? И кой идиот обърка банана с книга, та сега и аз, като част от това племе и това високоликвидно стадо, съм принудена да чета познанията му по биология и антропология+културология, съотнесени към литературата?! ]

„Поезията на Багряна е дълбоко женствена, без неприятния дъх на феминистично еманципаторство.„

[А твоето драскане вони на нафталин и крайпътна тоалетна.]

„… Багряна, която и като личностно присъствие бе един човешки шедьовър.„

[Със сигурност, тогава овцата Доли не е била факт. Просто "племето" й не е било дорасло, за да създаде този клонинг-шедьовър на науката. ]

„Философска по дух, поезията на Атанас Далчев е една екзистенциалистка рефлексия върху битието, осъществена чрез „обективния корелатив“ (Т. С. Елиът) на една предметна образност и миньорна емотивност.„

[Ето, пак миньорите. Пак Перник. И слава на миньорския труд, че иначе безсилни щяхме да немеем пред поезията на Далчев, вгледани в "обективния корелатив". ]

„… изразителна изповедна тоналност и с повече есенно-мъдра, леко резигнирана емоционална мекота.“ (пак за поезията на Далчев)

[Човек е мъдър единствено през есента. Била тя буквална, т.е., природната есен или метафората "есен" като символ на помъдряването, факт е, че човек през пролетта не става за нищо. Чудно ми е само през кой сезон Светлозар е написал учебника си? Още преди да насътворят четирите годишни времена?! И като заговорихме за "леко резигнирана... мекота", радвам се, че на този човек са му ограничили достъпа до рекламите за омекотители. Наистина.]

„Атанас Далчев… е и таен приемник, и таен родител на много български поети.„

[Ето сега се подредихме. Далчев излезе голям палавник, поне е допринесъл за оплодотворяването на българската поезия. ]

„… поставя Йовков до такива световни майстори на жанра като Чехов, Мопасан, Бунин, Шърууд Андерсън, О’Хенри, Хемингуей.„

[Изпуснал е Кари Брадшоу, Джени Шектър от "Л Връзки" и някой от творците на текстовете на Преслава. Въобще не мога да схвана общото между Мопасан, Бунин и О'Хенри. Това е все едно да успоредя котките, гущерите и маймуните, само защото имат опашки. ]

„… осъзнали гибелната, но възвишена красота на Албена, се разбунват в желанието си да задържат красивата забележителност на селото.“

[Те, по-скоро, са се разбунтували, ако евентуално, преди това, някой ги е "разбунил". А "красивата забележителност" със сигурност е тръгвала към музея на Мадам Тюсо, все пак, нека и ний да се покажем, че сме дали нещо на света! ]

Трагично е да се смееш на глупости като тези, защото това показва какво се толерира и налага, против всякакви норми на здравия разум. И този, който утвърждава подобни изпълнения, толерира малоумието, гаври се с културата изобщо и ни унижва като читатели, мислейки си, че някога бихме възпроизвели тази помия с цел, различна от най-циничната подигравка.

Нихилизъм. Политически

Напоследък се шуми за едно творческо изобразяване на България под формата на тоалетна. Клекало. Отходен канал. Воня. Мнозинството е възмутено. Смисъл няма, просто трябва да приемем фактите – това, което се случва тук и сега, е много по-лошо и от най-черните дни на една тоалетна. Обществена. Зацапана. Вмирисана.

Разни псведо-шовинисти, накачулени като маймуни по паметника на Цар Освободител, зеят химна. Карикатура. Самата ситуация е абсурдна – това е все едно да се покатериш на кубетата на Александър Невски и да започнеш лекция по история на Халифата.

„Няма газ и няма газ, а пък Серго – педераст“, пееше мозинството. Това, редувано с химна. Красота, не можех да не се възхитя на тази патриотична изобретателност.

Тук и сега – всичко е една жалка пародия. Отива се на протест, а се мятат огражденията, полицаите млатят всичко наред, изперкали майки стоят там. С децата си. С количките. Бих им отнела родителските права незабавно. Без право на обжалване.

Чупят се прозорците на НС, а кретените отвътре се чудят кой кому да го навтъкне „ин виво“, с едничката цел да се успокоят малко. Комунистическото нефелно човече Ser Go Home пък върти опашка пред Пут(ин) и Медведев. „Няма газ и няма газ…“ В това време разбеснели се песове нападат хората, а кучезащитниците реват против изтребването им. Какво пък, няколко изядени, няколко разкъсани, нападнати деца и бебета… Това не е важно, важно е песовете да щъкат.

Даскалите излизаха на протест, а днес лъсват снимки на техен колега, смятащ за абсолютно приемливо да порка виски със свои ученици. Защо не протестирате сега, против това?

А газ все така няма…

Джуджеподобният ректор на СУ пък решава да въведе строг контрол по пропускането на студентопотока и трима охранители, държещи се на свети крепки, масово проверяват колоната от заблудени студенти, желаещи да влязат в тази прогнила сграда. И това, месеци след като умствено насилваният Боян Расате разхвърляше В СУ своите жалки агитационни материалчета.

„… а пък Серго педераст!“- И Боян, и Расате!

Колко от вас, драги ми протестиращи, преди време гласувахте за Сержи? А? Колко? Сега сте ми се наредили на барикадите и зяете, все едно сте на концерт на Преслава, а тихичко, нощем, преди да заспите, си казвате: „Ех, да се таковам в семплата глава, що гласувах за тия?“ Защото не знаете основното правило във Вселената: на избори никога не се гласува за комунисти. Преди време всички бяха строени в редици и зорко следяха как Н. В. Симеон II се справя, брояха му дните от управлението и му се подиграваха за владеенето на българския език. Я сега, докато джавкате пред огражденията, на едно листче, по пет пъти на ред, упражнявайте правописа на думата „отвертка“. Като го усвоите – преминете на „фланелка“.

Интересно ми е за кого ще се гласува на предстоящите избори. Бойко очевидно е инвалидизиран, главата му все надясно се накланя, мозъкът му отдавна е изтекъл от постоянния наклон и ето на, намират се разгонените гласоподавателки, чиито срамни устни пускат бюлетината за ББ, докато мозъците им сърбат от кехлибарената напитка и се възползват от хроничния си отпуск.

Студентите, те също призовават „Стига агресия!“, но е страшно да им кажеш нещо, което не отговаря на мисленето им. Биваш виртуално и реално разпарчетосан (това е тяхната Свещена война в името на „Стига агресия“) и после пак: „Стига агресия“ – ама с онези очи, милите и нежните, на прилежните жертви. И ръцете – около главата. Да си пазят главите. Да не лъснат мръсните им мозъци пред обществото.

Най-много ми харесаха еко-защитниците. Аз се присъедниявам към тях. И призовавам всички надъхани протестанти да си съберат боклуците от жълтите павета и поне те да не цапат.
„Няма газ и няма газ…“

ЧЕЗ ни показа защо аналното проникване не е препоръчително и мнозина изпитват болката от тази истина. Тримесечно отчитане всеки месец. Хайде бе, докога ще се глезим?

Серж оставка може би няма да подаде. Тези, които ще дойдат след него, няма да са по-различни. Вероятно ще са по-прикрити. Хората ще са все така първични, мръсни и недообразовани. Селски сопи, интриги, лакти, кръв и урина в името на „Стига агресия“, „Писна ни“, „Всеки ден ще е така до победата“. Тия сме ги слушали. Още в изгрева на криворазбраната демокрация. Същата онази, която накара мнозинството плоскоумно да повярва в добрите намерения на САЩ. САЩ – кретените, виновни за избиването на палестинци. А който не разбира от история да ми пише, най-мило ще му обясня защо евреите трябва да си стоят на задниците и да не воюват за тази свещена земя, която дори не е тяхна. И никога не е била.

Сега ни остава да догледаме този евтин панаир, да се потрудим за промяна. Който не се е вгледал в себе си и не се е опитал да промени нещата на принципа „от частното към общото“, да си затваря устата и да не вдига излишен шум. Защото от тези сеирджии се стигна до тук. До вечното „другите са виновни“.

От частното – към общото, мили читатели, макар и да няма газ, а пък Серго – във *“Витал“.

(* Витал – един от най-известните столични гей-клубове, бел. авт.)

Нощем

Който не се е давил, той не може да знае истинската стойност на мръсния въздух, който диша.  Точно тогава, когато затваряш очи, на границата между долу и горе – точно тогава си свободен и в свободата си – истински. Точно тогава, в този кратък миг си завършен, съвършен, цял, самия себе си. Тогава всичко се случва, както си го поискал и както много са опитвали да постигнат неповторимото щастие. Уникалното. Онова, в чието име бродиш цял живот из бури. И понякога кървави, черни сълзи потъват в кожата ти.

Точно в този миг, кратък, нищожен, в сравнение със секундата, ето тогава всички усилия биват оправдани.

Точно в този миг политаш надолу с цялата си тежест, с огромната тежест на огромните си мечти. С тежестта на щастието, което си извоювал. И летейки, зашеметен, знаеш – няма ненаказано добро.

Някои изплуват, други панически намират изход, трети потъват безславно, важното е да си се борил, да си бил себе си, да знаеш, че онова, в което вярваш, не си предал.