Пътуваме. Пътуваме често, пътуваме постоянно, пътуваме реално и виртуално. Носим под ръка смелите си мечти и смутено се оглеждаме, когато сме на път да осъществим някоя от тях. Пътуваме много към заветната дестинация, по пътя си често се заблуждаваме, уморяваме, объркваме и отказваме. Понякога се изправяме и продължаваме, понякога просто оставаме там, където сме спрели. Понякога поемаме по нов път, понякога се чудим коя посока да изберем.
Пътуваме и се плашим, смеем се и се разболяваме, оздравяваме и си обелваме коленете, ядем захарен памук и се радваме на парещите лъчи на слънцето. Унищожаваме и лъжем, мамим, лицемерничим, озлобяваме се, нападаме и крещим, гневим се и се превръщаме в чудовища. Тогава се припознаваме, пътувайки, че сме окрили желаното или пък просто срещаме нещо, някого, който ни облагородява. Понякога продължаваме заедно всеки по пътя си, но един до друг. Понякога тръгваме в различни посоки, за да се срещнем отново след време. Понякога първата среща е и последна. Но това е – животът е цветна феерия и ние сме цветовете в него. С вярата си рушим и изграждаме чудеса, даваме им пулс и облик. Крием потенциал на творци и ядем шоколад, докато се забавляваме.
По пътя си срещам безброй хора, всички различни, всички приличащи си и всекиго запомням, защото ме е научил да го откривам у другите, да ги опознавам по-добре, да се вглеждам повече в себе си. И така, една вечер срещнах онова, което наричах Съвършенство – идеалната комбинация на красивото с реалното. Ще мине много време и сърцето ми пак ще бие като първия път, защото през целия път виждаме и опознаваме много репродукции, но оригиналът остава един. И точно заради него си заслужава да вървиш, докато не го откриеш. Тогава си свободен и в свободата си намираш смисъл.
