Парите

Те ще ви използват, да, абсолютно вярно. Ще ви огледат, ще изчакат да се направите на глупак, за да ги впечатлите, за да покажете колко много можете и после ще преценят – да употребят или не. Кого? Вас, разбира се, вие се натискате да си пъхнете главата под гилотината. Ще ви се усмихват чаровно, ще изглеждат безупречно, ще ви държат за ръка и нежно ще ви ползват. А вие ще си мислите как само за вас има място на мястото, където предполагате, че се помещава душата. После ще откриете, че спестяванията и банковата ви сметка се топят, все едно са попаднали в дебелариум, при това – качествен. Ще откриете, че ангелоподобното създание пред вас започва да се превръща в нещо уродливо и никак ангелоподобно. Ще усетите как ви дърпат от сто страни, как всеки нещо изисква от вас, всеки за нещо мрънка и от нещо е недоволен и ще се озовете в капана, в който влязохте с най-широката си и хубава усмивка. Разкъсани на парчета, опитващи се да покриете всички критерии и изисквания, вие ще пестите от себе си и своите удоволствия, за да има за другите, онези, близките, тези, които са около вас и които обичате, глупаво вярвайки, че и те питаят същите топли чувства към вас. Ще се огледате уплашено в търсене на изход – няма смисъл, спасение в близко бъдеще не е планирано.

И пак ангелоподобното срещу вас – вие все още се умилявате, когато го виждате, мислите си как ще се промени, как вие ще успеете. Нищо подобно, никой никога не си е правил дългосрочни мечти с вас. Вие сте необходимост в момента. Притежавате някакви качества, задоволявате нечии душевни и не чак толкова душевни потребности, умеете добре да се шегувате, изобщо – вие сте доста прилична компания. Но е време да помислите и за финансовото си състояние. Някой някъде налива кубици финансов силикон на вашето ангелоподобно и то се раздава също тъй охотно и за него, както не сте си представяли и в най-смелите си кошмари. Добро утро, София! Какъв прекрасен ден! Някога да сте виждали по-огромни мълнии?

Хубаво е да знаеш какво става. Хубаво е, дори, да разбереш, че животът ти, макар и временна илюзия, се е сринал. Колкото и да ви „обичат“, те няма да са до вас в най-тежките ви моменти, няма да се грижат за вас, няма да се интересуват от проблемите ви, дори няма да ви слушат, когато говорите за тях. Няма смисъл да изисквате от ангелоподобните внимание, ако не сте способни да платите за него подобаващо. Няма смисъл да очаквате любов и вярност от тях, те са способни на тези чувства единствено към себе си и своите потребности, те са „купешки“ емоции, ангелоподобни на повикване и употребяване, ангелоподобни на различни смени и лица, лъжи, лъжи, лъжи. Думите им нямат общо с действителността, те гледат само себе си и своето щастие, а вие нямате право на издънки, слабост, нерви и недоволства. От вас се очаква дежурната усмивка, хубавото настроение, благоговеенето пред факта, че сте удостоени с шанса да прекарате няколко часа с ангелоподобното. Свиквайте с факта, че за тях вие не сте човек, а средство. Те ще ви омайват в началото със сладки приказки, но на финала винаги ще си отнасяте по един от тях. За отскок, какво толкова, хубаво е човек постоянно да започва живота си отначало, да бива съсипван, разрушаван, унищожаван и тъпкан. Защо? Защото не се е превърнал в тъпо говедо, което да мачка другите. И когато се осмели да сподели това, бива посрещнат с физиономии, цупене и тръшкане.

И това явление е масово.

Не зная какво стана с достойните хора. Не зная къде са отишли. Напоследък виждам все повече и повече мъже, жени, деца, да влачат разни куфари нанякъде. Мисля си, че се спасяват, отиват някъде и тук ще останат само изроди. Ще останат майки, които цял живот играят театър и накрая те карат да се чувстваш виновен, затова, че ядеш. Ще останат бащи, които са такива по чисто биологически причини, но пък, за сметка на това, те са винаги готови да не се занимават с теб, а ако нападатели те пребият на улицата – тези бащи на драго сърце ще ти кажат как повече не искат да те виждат. Ще останат „най-добрите приятели“, които са готови да отмъкнат „благоверната ти“, да те зарежат, понеже вече не си годен, да се занимават единствено с половинките си и да не ти отделят и десет минути внимание. Ще останат интригантите в университета, нещастниците, наричащи себе си работодатели, ще останат малоумните интриганти и гъзолизци, ще останат болните, ще останат предателите и за вкус – ще останат онези, които не са могли да се спасят.

Смърт на ценностните системи, масова евтаназия за достойнството. Нека бъдем отрепки, материални кукли на конци и да съществуваме, не да живеем. Явно така е модерно. Да се преструваме, че сме много „бизнес“ и много „заети“, да „тичаме за среща в офиса“ и да ядем полуфабрикати. На фона на Преслава. Разбира се, ще се преструваме, че в най-лошия случай слушаме хаус. И ще се молим да ни платят мизерните заплати, ще се молим за малко внимание, когато ни омръзне да газим, ще се молим някой ден да бъдем щастливи за малко по-дълго.

Аз не искам нищо общо с това и с тези хора. Елементарно е – не искам да се цапам.

Двойка

Ана Бландиана
Двойка

Някои те виждат само теб
Други ме виждат само мен
Толкова идеално се препокриваме
Че никой не може да ни зърне едновременно
И никой не смее да пресече линията на пресичането
Там, откъдето може да бъдем видени и двамата
Ти виждаш само луната
Аз виждам само слънцето
Ти носиш в себе си копнежа по слънцето
А аз – този по луната
Стоим гръб в гръб
Костите ни отдавна са се сраснали
Кръвта ни носи мълви
От едното сърце към другото
Как си?
Ако повдигна ръка
И я протегна много напред
Ще ти разкрия сладката ключица
И като се изкачвам ти докосвам пръстите
Светлите ти устни
После се обръщам рязко
И усещам кръвта в устата си
Как сме?
Имаме четири ръце да се отбраняваме
Но аз мога да поразявам само врага пред мен
А ти този пред теб
Имаме четири крака да тичаме
Но ти можеш да тичаш само в твоята посока
А аз – в другата
Всяка крачка е борба на живот и смърт
Равни ли сме?
Дали ще умрем едновременно
Или единият ще носи
Още известно време
Трупа на другия залепен на гърба си
И ще го зарази бавно, лениво със смърт
Или дори няма да умре цял
И ще носи във вечността
Сладкия сок на другия
Атрофирал от вечността
Като гърбица
Като брадавица
Ох, само ние познаваме мъката
От това да се гледаме в очите
И по този начин да разбираме всичко
Но стоим гръб в гръб
Пораснали като два клона
И ако един от двата се счупи
Жертвайки се за един-единствен поглед
Би видял само гърба, от който се е отчупил
Окървавен, обезобразен
На другия.

Vyznam

„В прахта изпаднало чувство,

мятано от безнадеждността,

само тежко се вдига.

Но любовта не брои колко пъти си

изпадал на дъното,

а колко пъти

си се вдигал.

И така, не се притеснявай да питаш

как трябва да се живее.

Всеки има своята история,

но само едно важи:

живота да направиш хубав,

да си облечеш крила,

да правиш нещата,

в които не намираш значение.

Какво да правя, как да изглеждам,

Каква роля да играя днес?

С погледа съсредоточен върху себе си

забравям за света.

И огледалото, което някога преди, прозорец е било

малко сребро го е променило в светилище на егото.

И така, не се притеснявай да питаш

как трябва да се живее.

Всеки има своята история,

но само едно важи:

живота да направиш хубав,

да си облечеш крила,

да правиш нещата,

в които не намираш значение.“

www.myspace.com/acharai1

Better not know

Но любовта не е радост,

Тежко.

Болест,

колко пъти си се разболявал/а,

колко пъти си падал/а.

Едно остава,

а краткият красив живот крие красните си облаци.

Чик-лит

Литературата днес. Българската. Оксиморонно съчетаване на две понятия. Мислех си, че с Вазов и разните соц-поетчета са се изчерпали бездарните изстъпления в литературата ни, но се оказва, че са вечни. Опитваш се с какво ли не ту да ги облагородиш, ту да ги заличиш, но не става. Викаш „Убийци на хлебарки“, сипеш стрихнин, замазваш обилно с горещ катран и пак на повърхността изплува някое „велико творение“, което е плашещо плоскоумно и плашещо всепризнато.

Не са виновни авторите, че драскат. Това е навик, останал им от детските занимания в селския кенеф, на двора.  Виновна е публиката, че поощрява това миризливо поведение. Не може да ръкопляскаш на една фатална глупост, ако ти самият не си идиот. Престъпно е да караш разни куци поетчета да вярват, че са проходили и даже са станали олимпийски маратонци. Убийствено е да се налага този модел. Хора, имайте милост, сред океана от илитерати има и някаква малка част от публиката, която не въздиша по Паулу Коелю и други недодялани авторки (умишлено  с този полов знаменател), само че от българското лит-пространство. Безумно е истерични жени, ръководещи панаири на никому неизвестните да раздават награди на разни недодялани драскачи. Да ги поощряват? Моля ви, когато имате диария, поощрявате ли я да се развива или вземате мерки за премахването й?

Хората се палят по профанното, било маскирано и с духовно. Никой не го интересува евтиният опит за поезия, то почти всеки такъв опит в българската литература днес е мизерен. Евтино. Приказки безброй са изписани, много от тях – излишно пресилени, повечето, изговорени от хора, които си пишат името, гледайки го от личната си карта. Никой не приема консктруктивната критика и всеки скача като малко дете, на което са отнели бонбоните. Изводът какъв е? Че българската литература е детска порнография. И не мога да разбера защо всички се стремят към причисляване в нея?

Мисля си какво е наложило тази тенденция? Да се осакатяват малцината, способни да допринесат за развитието на литературата ни и да се лансират онези изчадия на втората употреба, онези издънки на канавките, онези жалки създания, хванали с кривите си пръстчета по едно калемче и надраскали умствените си изкривявания и огромни празноти.

Необходима е реформа, нужно е тези бездарници да бъдат пребити с камъни, но публично – за назидание на останалите нехранимайковци, осмелили се да си помислят, че биха могли и те да се изходят на площадката на литературното творчество.

Едва след като всичко е изметено и почистено, трябва да се извиним на малцината талантливи и да им дадем шанса да излекуват душите ни от помията, която бе отпечатана. А всички останали могат да умрат в своя отдалечен коптор, ето така ще изкупят греховете си и това, че замърсяваха природата, съществувайки, „пишейки“.

От любов

Има хора, притежаващи най-красивите очи на Земята. И най-хубавата усмивка, подкупваща и оградена за повече смелост от две трапчинки. Тези устни са способни да се мусят, да мърморят, да говорят непрестанно и да целуват така, че да не можеш да кажеш „не“. Тези устни са собственост на същия човек с прекрасните ръце и малки, фини пръсти, които снощи изровиха едно от изкушенията, на които с удоволствие ще се отдам. До пълен колапс.

„Да печем с любов“ и разни вкуснотии, споделени от една известна дама, ме накараха да гледам с най-милите си очи онези най-красиви очи на Земята, онази най-хубава усмивка, в комбинация с устните, трапчинките, ръцете, пръстите, мърморенето и разгръщането на страниците. И да ме карат да си избирам: портокалов сладкиш и киш, пици, хлебчета, кроасани, петифури, лимонов и ябълков пай, любимия ми кекс и други знайни и незнайни неустоими произведения на човешката изобретателност. В една поредица от цветове и феерия от аромати – ето там искам да ме назначат на работа. Да ме назначат и по цял ден да слагам етикети: „Вкусно“, „Безсолно“, „Повече сирене“, „Хранете ме с това, докато не умра“ и др.

Представям си изражението на преподавателката си по Литературознание – същата онази, която повтаряше, повтаряше, повтаряше почти всяка своя дума, дума, дума и единствено „цигарката за две минути“ я спаси от този нехуманен навик. Тя, която обясняваше колко долно е битовото (понеже цигарите не са бит, те са си направо битие) и как сме го издигнали в култ, вместо да четем извращенията на полските „писатели“. На тях всички трябва да им бъде отнето правото на писане. И понеже са духовни личности, да им бъде отнета възможността да ядат храна. Вместо това, биха могли да си подъвчат глупостите и да ги преглътнат с малко дъждовна вода.

А в това време, Ljubavi, изпълних желанието ти за нова публикация. Мога ли да разчитам, че ще удвоиш, утроиш, умножиш и размножиш безграничната ми любов към теб и ще откриеш формичките, идеалните хартиени формички, които ще приютят онези мъфини, които днес ми спечелиха ново прозвище?

Тийм билдинг за сплотяване на колектива

Все повече работодатели днес осъзнават необходимостта от намаляване на текучеството във фирмите си и осигуряване на постоянен екип, който да работи по актуалните проекти на фирмата.

Оказва се, че след наемането на подходящия персонал (според принципа: „Подходящите служители на подходящите позиции ли са?”), следва период на обучение и повишаване на квалификацията. Различните работодатели решават този проблем по различен начин, но дори тези, които разполагат с висококвалифицирани служители, знаят, че това далеч не е достатъчно.

Работният процес е като изкуството – трябват ти опит, умения и мотивация, за да можеш да го изпълняваш качествено. И тук настъпва моментът, в който човек си задава въпроса какво прави една компания привлекателно работно място и кое задържа служителите й?

На първо място, в повечето случаи, винаги остават социалните придобивки – заплати, бонуси, лични придобивки от материален характер. Но, предвид разрастващия се трудов пазар в България, осигуряването на конкурентно заплащане не е най-сложното. Настъпва вторият момент – сплотяването на колектива.

Сплотеният колектив се познава лесно, но се сформира трудно. Това означава да намериш подходящите хора, да ги въведеш правилно във фирмената политика и самата фирма като цяло, да ги накараш да се чувстват комфортно и не на последно място – създаването на връзки с колегите да бъде лесен и естествен процес. Как се постига това?

Тийм-билдингът е начин за справяне със ситуацията, като, в зависимост от решението на работодателя, той може да се проведе под различни форми. Някои избират да съчетаят полезното с приятното, наемайки база или център(ако не разполагат със свои), най-често в курортно място, където служителите прекарват определено време. Сутрините обикновено са отделени за обучение, а останалото време – за сплотяване на колектива. Разбира се, тук отново има варианти – дали това да се осъществи по предварителна програма или хората да бъдат оставени свободно да избират заниманията си.

Вторият вариант, макар и изглеждащ с недостатъци, спомага при анализирането на поведението на персонала извън работното място – кой по какъв начин е склонен да общува с колегите си, когато са „освободени” от работната атмосфера и колко бързо скъсява дистанцията с останалите; доколко е общителен и какви теми разисква; лоялен и отговорен ли е или напротив – склонен е към „разединяване” на колектива и оформянето на малки групи.

Първият вариант, който предполага предварително утвърдена програма на тийм-билдинга, все повече бива ориентиран към актуалните проблеми на ежедневието – замърсяване и унищожаване на околната среда, прекомерен стрес, невъзможност за адаптиране, нарушени комуникационни връзки.

Много фирми се спират на тийм-билдинг под формата на игра, при която се залесяват дръвчета или се обособява „зелено място”, за което компанията ще се грижи и в бъдеще. Други игри са свързани с мотиви, познати от приказките или различни фантастични истории – намиране на важен предмет; най-бързо изграждане на зададен елемент и др.

Психолозите отдавна са доказали, че играта освобождава съзнанието и намалява напрежението. Това е и най-близкото естествено поведение на човек, водещо до релаксация. Съчетано с по-продължителното откъсване от работното място и създаването/развиването на връзки с колегите, то зарежда с нови сили и дава на служителя усещане за спокойствие и сигурност в работната атмосфера.

Пълноценният отдих и разнообразието, получени сред познати хора, са една от многото причини да повишат ефективността от екипния работен процес и да допринесат не само за престижа на фирмата, но и за личното самочувствие на служителите й. Друг важен плюс е това, че човек, работейки сред и с хора, които познава добре и с които се чувства комфортно, е способен да постигне по-високи резултати, по-креативен е и е много по-мотивиран да постига успехи и то заедно с онези, с които е изградил здрави връзки и на които би могъл да разчита за помощ – не само в професионален, но и личен план.

Тийм-билдингът е полезен при всякакви колективи, но най-вече при онези, в които работодателят е съчетал различни типове хора, които имат потенциала да работят отлично и синхронно като познатите колела от големия механизъм. Ако един е организиран и съсредоточен, друг ще е по-разхвърлян, но идеен и така до пълния и пъстроцветен завършек на тази картина.

Тийм-билдингът е онова, посредством което тези наглед толкова различни хора се научават да работят заедно, да се допълват взаимно и да постигат краен резултат на ниво, много по-високо от стандартното. Оказва се, че именно тийм-билдингът е печелившата крачка към доброто функциониране на дадена фирма и именно той е пътят към развитието, откриването на нови пътища, идеи и цели. Не на последно място – чрез него се доказва, че работата може да бъде и трябва да бъде удоволствие, а не омразното задължение от понеделник до петък.

Най-изтърканите CV-фрази… и как да ги превърнем в показател за талант и опит

През годините сте натрупали опит, били сте на най-различни позиции и сте изпълнявали всякакви задачи и ето на, търсите си нова работа и бързате да си подадете документите навреме. И изпадате в неприятната ситуация, в която не помните всичко много добре и го „замазвате” с изтърканите фрази, които всички използват. И които пречат да „звучите” оригинално, различно, надеждно.

Когато кандидатствате за определена позиция, мениджърите искат да видят ясно изградена стълбицата на вашето развитие – как сте се издигали в кариерата си, какви са били периодите на временна незаетост и др. По този начин те правят първата си преценка относно потенциала ви за израстване в компанията, която представляват.

Подборът на кандидатите става по ключови думи, не само по опит. Ако си мислите, че „умея да работя в екип” и „имам добри комуникативни умения” са пътят към успеха, грешите.

По тези ключови думи могат да се извадят и 1000 резюмета за една позиция. Ето как можете да кажете каквото мислите и искате, но с други думи:

• Клише 1: „Силни комуникационни и организационни умения”

Не звучи ли по-добре така: Притежавам силни комуникационни и организационни умения, които доведоха до увеличение на продажбите от 85 на 97% и изпълняемост на проектите от 70 на 83%.*

• Клише 2: „Представих нови продукти”

Така е по-добре: Разработих, представих и лансирах нови продукти, които ни спечелиха още 10% от пазара и повишиха годишните печалби на фирмата с 30%.

• Клише 3: „Постигнах високи успехи”

Идея: За периода, в който работех за фирмата Х, завиших продажбите с около 20% ежегодишно.

• Клише 4: „Притежавам лидерски умения”

А защо не: Изявените ми лидерски умения доведоха до изпълнение на проектите с повишена успеваемост от 60 на 78%, спомогнаха за сформирането на постоянен екип, от който бяха избрани следващите мениджъри във фирмата и аз самията/самата бях повишен/а.

• Клише 5: „Изпълних всички цели на отдела си”

Да опитаме така: Чрез прилагането на успешен подход, успях да спомогна за изпълнението на поставените на отдела ни цели и това доведе до увеличение на продажбите, намаляване на текучеството и повишаване на атрактивността на фирмата сред потенциалните кандидати за работа.

• Клише 6: „Умея да работя в екип, лоялен партноьр съм”

Иначе казано: Умението ми да работя в екипна среда и динамично ми позволи да поема отговорност заедно с колегите си и да проявя лидерските си умения, когато се е налагало. Също така съм работил/а с ключови фигури от финансовия и рекламния отдели*, с които развихме нова маркетингова стратегия с цел увеличаване на успеваемостта на проектите ни.

• Клише 7: „Изявявах се като говорител и представител на фирмата при важни срещи”

Ами така?: Имах възможността да се изявя като говорител и представител на фирмата при редица важни срещи, което доведе до положителни реакции в медиите/положителен развой на преговорите и фирмата успя да постигне набелязаните цели. По този начин на презентациите успях да се изявя като експерт в областта си и създадох солидни връзки с партньорите и клиентите си.

• Клише 8: „Управлявах екип”

По-добре: На управлявания от мен екип вдъхнах увереност и чрез умерени и успешни решения постигнахме по-високо ниво на ефективност и качество, удовлетворявайки фирмените изисквания.

• Клише 9: „Осъществявах главния контакт с клиентите”

А защо не: Успешно контактувах с клиентите, което, чрез повторните контакти и разговори позволи на фирмата да се запознае по-обстойно с очакванията им и да им предостави качествено обслужване и продукти, което я направи още по-конкурентноспособна.

• Клише 10: „Справях се с проблемите бързо и тактично”

Решение: Поставяйки на първо място клиента, доказах лоялността и креативността си не само към клиентите, но и към фирмата, показвайки, че разполага с качествени кадри. Това повиши популярността й в пазарния сектор, който заема и позволи осъществяването на редица успешни сделки. За постиженията си бях награден/а от Изпълнителния Директор.*

Както сами виждате, в примерните отговори се отделя еднакво внимание както на индивидуалната роля, така и на лоялността и чувството за принадлежност към екипа, фирмата. Така си запазвате лидерския талант, но показвате, че не сте „единак” и умеете да овладявате различни ситуации. Важно е да демонстрирате увереност, зрялост и да покажете още от първите стъпки, че сте поне една класа над останалите кандидати. Тогава вашето резюме със сигурност ще бъде отделено при онези, които са поканени на интервю.

* Използвайте лични статистики и примери при оформянето.

На Горещия стол – 7 трика за интервюто

Най-накрая положените по оформянето на резюмето усилия са оценени – поканили са ви на интервю. Имате няколко дни да се подготвите, за да оставите впечатление, което ще ви спечели позицията, която искате. Книгите и статиите са добър източник на съвети, но истинските примери и ползи вземете от реалния живот. Също както актьорите – помните провалите и успехите си, анализирали сте постъпките си и сте си мислили как бихте постъпили следващият път в подобна ситуация. Е, време е да го покажете.

1. Проучете ролята си

Споменахме актьорите – те изучават своя герой преди представлението, репетират. Направете го и вие. Над 50% от отказите идват от това, че кандидатът сам не знае къде кандидатства. Проучете компанията, разгледайте сайта й, научете новините около нея, погледнете какво пише в пресата. Има сайтове, където служители обсъждат фирмите, в които работят, вижте отзивите. Това е полезно и за вас – рекламата на дадена фирма е едно, но реалността – съвсем друго. Ще останете ли доволни от работната среда, имат ли наистина какво да ви предложат? А вие с какво ще ги спечелите?

2. Практиката води към съвършенство

Сезонните изпълнители се упражняват, за да не се подхлъзнат на “сцената”. Същото важи и за вас. Готови сте да изредите всичките си качества, а ви питат кои са недостатъците ви. Имате цяла реч за това какво бихте направили във фирмата, ако ви дадат възможност, а ви питат за три решения за справяне с екологичната криза. Тези въпроси провокират – показват как реагирате в неочаквана ситуация, колко бързо и как се измъквате от нея, колко идейни сте всъщност. Упражнявайте се, измисляйки си въпроси-антиподи на онова, което очаквате. Направите ли го, добавете хубавото. “Недостатъкът ми е, че не се справям особено добре на презентации, затова се записах на курс, който ще ми позволи да говоря свободно пред хора.”

3. Очаквай неочакваното

“С коя известна личност бихте искали да обядвате?” Е, тук не става въпрос за уговаряне на срещи. “Кой е любимият ви цвят?” Не, няма да ви правят подарък и не се чудят за цвета на опаковката. Тези въпроси са отново провокиращи – правят ви психологически профил, показват имате ли чувство за хумор, оригинални ли сте. Тук няма верен и грешен отговор. Това сте ВИЕ и вашето АЗ. Бъдете откровени, театралниченето може да ви изиграе лоша шега. Покажете как мислите самостоятелно и накрая всички ще са доволни.

4. Време за детайли

Пунктуация, правилен изказ и силно присъствие – тези неща влияят на цялостната визия на служителя. Обърнете внимание на детайлите – изберете си облекло за интервюто (дори фирмата да няма наложен дрес код). Костюм в две части е най-удобното решение. Запазете си телефона на офиса им, ако се наложи да се обадите и да предупредите, че сте в задръстване или нямате възможност да отидете. Разучете пътя до мястото, където трябва да отидете, отделете си достатъчно време, за да отидете поне 5 минути по-рано. Наспете се – ако изглеждате като пребити и мозъкът ви функционира забавено, няма да сте в най-добрата си форма.

5. Споделете нещо лично

Накарайте миналото си да работи във ваш интерес. Имайте предвид три неща, които се ценят много, а може би не личат от резюмето ви – лоялност и справедливост, инициативност, екипна работа или лидерство. Случвало ли ви се е да останете до 11 вечерта в офиса, за да помогнете на колега, а този проект не е бил ваша работа? Е, направили сте го, защо да не го споделите?

6. Дълбайте надълбоко

Не се притеснявайте да питате. Така се подсигурявате, изяснявате си нещата, а и е хубаво да отидете на срещата с няколко въпроса, които лично ви касаят. Какво точно ще се очаква от вас, какви са перспективите ви за развитие, какви са дългосрочните планове на компанията, кое качество най-много се цени във фирмата? Избягвайте обаче въпроси от типа на: време за ваканции, материални придобивки и пр.

7. Завършете блестящо

Нищо не проваля едно интервю така, както лошият завършек. Благодарете на интервюиращия за отделеното време и внимание, ръкувайте се с усмивка. Спазвайте етикета (важи особено много за мъжете): не е редно пръв да подавате ръка, противно на това, което сте си мислили до момента. Жената е тази, която изразява благоволението си да се ръкува с вас, а и в случая тя е висшестояща. Този ред важи и когато интервюиращият е от вашия пол – спазва се работната йерархия.

Искате да им напомните за себе си, дори след като сте си тръгнали? Изпратете благодарствено съобщение с пожелание за положителен развой на кандидатурата ви– оформено стилистично и графично. Ако не ви одобрят, но фирмата е сериозна, ще ви уведомят за това. Не показвайте лична емоция, напротив – отговорете. Пожелайте успех на компанията в развитието й и “ще се радвам, ако някой ден имаме отново възможността да се срещнем”.

Днес не е достатъчно да изглеждаш добре “на хартия”. Професионалният ни успех е цялостна визия – от началото до края добре премерени стъпки и достойно поведение. Демонстрирайте уменията си, покажете бизнес-етика, така личността ви ще се впише във фирмения профил. Ако ли не- значи не е това мястото за вас. Не се отказвайте и помнете – успехът ви е ваше дело.

Куцият диалог между образованието и бизнеса

… или малко размисли за диалога, който може би не се и състоя.

Днес явлението на некоректно поведение в работата се превръща полека в обичайната неприятна реалност. Ако работодателите винят кандидат-служителите, че са некомпетентни и недостатъчно мотивирани и лоялни, то самите работодатели не създават кой знае колко добри условия за работа, заплащането в повечето случаи не отговаря нито на длъжностната характеристика, нито на реално изпълнените задачи.

Повечето работодатели предпочитат да наемат „евтина“ работна ръка, спирайки се най-често на студенти, като редовно обещанията за промяна в заплатата и възможност за професионално развитие се изчерпват със сканиране, факсиране, копиране, принтиране, кафетиране и кой знае още какви „задачи“. В което няма лошо, нито е обидно, единствено с уговорката, ако е уточнено априори, а не е станало post factum.

Струва ми се най-малкото нередно да се разполагаш безнаказано с мнимата власт, дадена ти по очевидно незнайни причини. Работодателите трябва да разберат едно нещо – както служителите не могат без работа, така и фирмата не може без служители. Имах срещи с работодатели, загубили всичките си служители до един, вследствие на некоректно отношение и „вмирисана“ фирмена политика. Позицията „аз не съм тук, за да ви мотивирам, а евентуално да ви плащам заплатите“ е нещо равносилно на безотговорното подритване на фирменото положение на пазара. Процесът на мотивация е взаимен, без оглед на йерархичната позиция на служителите. Именно затова компании, където екипът е сплотен, случаите нa вътрефирмени конфликти са сведени до минимум.

Българската образователна система, същевременно, бълва специалисти и полуспециалисти, мними специалисти и гениални висшисти. Как да разпознаем таланта сред болшинството? Именно затова уважаващите себе си изпълнителни директори си наемат HR-и. Но и тук уловката не е малка. На интервюто идва прекалено гримирана, прекалено употребявана и прекалено некомпетентна ЧР мениджърка. Развръзката е ясна. Нямам против тоновете грим и изкуствения облик, граничещ с нечовешкото. Имам против хора на ръководни позиции, които са свели досега си със служителите до минимум, позволили са разединяването, както и професионалното израстване на хора, които очевидно имат нужда от опреснителни курсове. От завръщане в началното училище.

А висшистите, те, се стараят от самото начало да си намерят „страхотната“ работа, да получават „огромната“ заплата и след максимум три месеца да са на отговорна мениджърска позиция. Това, съчетано с време за лекции. Изводът – невъзможно. Ако е възможно, или сте гений, или са ви назначили във фирма на хора с умствени проблеми.

За начинаещите е желателно да минат през мелачката на т.нар. български „бизнес“, за да си имат едно на ум следващият път, когато им бъдат нарисувани замъци и дворци.

В чужбина, в учебните планове на студентите, има заложен план-график, включващ платен стаж по специалността. И така, вместо да се чудиш дали да идеш на лекции или да изкараш малко допълнителни пари, виждаш, че в четвъртък от 8-12 имаш стаж в „Рай“ ЕООД и отиваш, вършиш си работата, а после заминаваш в университета. При това, въпросният стаж се осъществява с любезното съдействие на компании, имащи договорени отношения с дадения университет.

Друга основна грешка на българския работодател е подходът при подбор на служители, посредством подкрепата на университетските преподаватели. Нека не се лъжем, болшинството от тях са ужасно корумпирани, способни на най-грешната възможна преценка. Срещите работодател-потенциален служител трябва да са винаги на четири очи и пълни до болка с истина и откровеност.

За да няма после нарушено текучество, измами и един инвалидизиран опит за бизнес. В България.